Знаеш ли, wise woman не мисля, че "пъченето по барикадите" е нещо негативно, защото си мисля, че по този начин се достигат масите и точно масите са онези, които също след това задействат даден процес в едно общество, в едно обширно пространство в дългосрочен, траен срок. Те същите, масите, според мен са способни със своята метежна сила да се противопоставят и с това да променят много явления, които не им харесват, а както и да наложат "общоприети норми", които отговарят на техните си морални стойности, ценности и възприятия на света. Разбира се, че личните действия на един отделен индивид са онази задвижващи сили в една такава маса, или точно обратното недействията на този индивид заступоряват и спъват прогреса в развитието й. Това което човек може да създаде със собствените си ръце е безспорно не малко, но мисля, че четери, шест, осем, сто и педесет ръце са способни да създадат заедно много по-дълготрайно, стабилно и красиво нещо, чийто последствия ще са от полза не "само" на един, пет, десет човека. Знам какво ще кажеш, wise woman, всичко прекрасено Младшата, но е само една наивна твоя теория, чието практическо прилагане просто не функционира. Но нека опитаме първо дали функционира, wise woman и се пробваме да видим защо не функционира и отново и отново пробваме с модификации след това и така докато се получи един ден. Това е неприятна, мръсна работа, знам свързана с разбиването на толкова закоравели предрасъдаци и системи на мислене, но именно масите отново са тези, които трябва да бъдат обучени, информирани до писване, за да могат тези хора, както казваш ти, да излезнат от сенките, от жилищата си, защото па я глей колко много инвалиди имало в Германия, пък ние в България нямаме изобщо, странна работа тая Германия. Не казвай, моля те "много ти е лесно да говориш на теб, Младшата", но повярвай ми, wise woman, правя онова което мога и бих отишла днес в 12ч. на срещата, за да могат след няколко години да са в състояние, примерно няколко стотин хора в или без инвалидни колички да се съберат също там и да кажат, ей ама преди еди колко си години туй е било само сън, физическото ми присъствие в това пространство. Ще подкрепя също така с каквото мога и теб в идеята ти за създаване на Агенцията за наемане и обучение на персонал за занимаването с хора с дисибилитис. Па дори и само да речем помещенията на Агенцията да чистя, пак ще съм помощ, нали? Не трябва да е гръмка помоща, но всяка една трошичка помощ е решаваща и равно важна на всички останали за крайният ефективен резултат, си мисля аз поне. Кво знам, аз изобщо в мойте си измислени реалности, нали wise woman? Където имало воля, имало и начин това съм го чувала много пъти; до писване чак съм го чувала, докато не си го набих накрая тъй в тиквата деболокожестта, че да се убедя, да повярвам, че действително е вярно, ужасно вярно, wise woman. И знам, че ти го знаеш също!
Сега викам отново да се завърна към моята моментна реалност и да разтребя бюфета и измия посудата на гостите.
Прегръдка за теб много реална!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите