... определени отговори не очаквам - просто понякога ми се слуша нещо, което да носи светлина в себе си :) Хубаво си го казала това със стъпките - аз тъкмо това визирах - ако на този 5-ти май съумеят да дойдат повече хора с
инвалидни колички до БУЛБАНК, т.е. да преодолеят всички затруднения, за да стигнат до ползване на метрото- значи е имало смисъл, значи нещо е направено, значи има шанс да излязат от сенките ... Нали ме разбираш ? Свободата да се придвижваш в дадено пространство, независимо от средствата, които използваш озн. много ...

Отделно, че аз не съм заредена дори с 1% оптимизъм обаче, защото не вярвам на пъченето на гърди по барикади - вярвам само на онова, което човек съумява да създаде със собствените си ръце. Обръщаш се и поглеждаш към
изграденият от теб символ и започваш да му вярваш. Явно, пролема е в мен - аз съм живяла сред хора, чийто Живот е граничил с Абсурда, а думите са били последните средства, с които се цели пресъздаване или промяна на Битието.

Е, ТУК в тази реалност образованието сякаш е забранено, достъпа до библиотеките, до университетите, до зъболекарски или лекарски кабинет, ако искаш ... си го премълчаваме просто.

Заболяването се казва в бг превод : множествена склероза, но съм го срещала и като мултипленна - засяга ЦНС и доколкото знам се лекува в зависимост от това как протича. В БГ нямаш възможност да ползваш услугите на медицински
фирми, камо ли на някой 24 часа - обикновено един човек обслужва да речем 5-6 нетрудоспособни хора в рамките на 8 часов работен ден срещу заплата, ако не греша в цифрите от ... около 160 лв.. Няма я нужната подготовка -
медицинска, психологическа и пр.. Примерно на мен ми се върти в главата идеята за създаване на Агенция за наемане на хора, които искат да се грижат за инвалиди първа група или първа група с ЧП /в провинцията това/, преминаване на спец.курс на обучение, защото се шири разбирането, че да гледаш такъв човек е свързано с подхвърлянето на храна 2 пъти дневно и някакво пазаруване.* Смятам, че това съчетано със закупуването на подходящи превозни средства, нови олекотени инвалидни колички и пр. би дало не просто шанс, а нови възможности. Далеч сме от закупуването примерно на тези колички /ако си ги виждала/, които са с 6 колела и се управляват само с бутони и отделно имат помощни колани за трупа, главата, краката и пр., защото цените им биха били непосилни за 99% от хората, ако и Държавата, Общините да се бръкнат в някои от джобовете си и да подпомогнат с някакъв %, което разбира се ще е съпътствано с 10000
изисквания и непостижими за събиране документи. Все още битува порочната практика - дарителска организация дарява инвалидни колички от Холандия примерно, която е с размерите на Икарус, тежи поне 25кг и примерно човека е със запазена двигателна активност на дясната ръка, количката се оказва за лява, а завъртането на помощния кръг отстрани представлява усилие дори за мен, която съм с размери на четирикрил гардероб :) Малко като ирония се получи ... Не съм го целяла :)

Поздрави Младшата на твоята реалност и успех в протестните акции!




* В другата реалност ... в един вестник наскоро четох обява за наемане на човек, който да гледа дете с дисабилитис, което посещава частно училище и пр. - изискванията бяха около 15 изброявания, вкл. свързани с разл. комп. умения, знаенето на интересни игри и пр.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!