Славка в библиотеката
Медузата Славка била много начетена и културна медуза. Хилядолетията еволюция на нейния вид я били дарили с мозък от ганглиев тип и желание за пълно опознаване на древноримската и старогръцката литература, което тя задоволявала четейки неуморно в морската библиотека. Вглъбяването й в творчество на Овидий, Плутарх и Омир било толкова дълбоко, че когато служителките й напомняли, че работното време на библиотаката свършвало тя само учудено вдигала премрежения си блуждаещ поглед, изящно проронвала – “Баси, га стана време за водката?“ и с достойнството на Клеопатра се запътвала към близкия моремаг.
Един прекрасен библиотечен ден, Славка се била изпружила в древноримската секция и препрочитала за 42ри път турския превод на Енеида. В едното си пипало държала химически молив, наплюнчвала го от време на време и драсвала някой пропуснат цитат в тефтера си, а с друго се пресягала към 139ти том от поредицата “От основаването на града” на Тит Ливий, когато неочаквано получила покана за изява в клуба на шофьора от морския транспорт – сказка на тема “Възход и падение на Римската империя”. Чувството на искрена благодарност за това признание, я оставяло безсънна седмици наред и станало повод за спечелването на екскурзия до Киргистан – награда от винпром “Мещера”.
Настанал дългоочаквания ден, явила се Славка в клуба, вложила цялото си красноречие и с патос изнесла темата. Шофьорите, дълбоко впечатлени от изказа й, я извикали на бис следващата седмица по темата “Декамерон”. Това неуважение към специализацията й силно я наскърбило, но тя не загубила самообладание. Спомнила си Овидиевите елегии и с примиренчески глас изрецитирала:
“Даже, ах, мааму бах! Как се срамувам, на гетски написах поема, ама не ми дреме, че варварски аз словеса включих във моя размер.
И - честити ми - понравих се аз, и спечелих си име,
славното име поет, при първобитния гет.”
Smith & Wesson
|