***
Сит съм до гуша, сит съм до ужас.
Даже да пея се уморих!
Като подводница долу, ненужен,
искам да легна - глух и тих.
Някой ми даде водка във кана,
някой ми каза "Ще мине, братле!",
Верка ми прати - беше пияна -
"Те ще помогнат, когато си зле."
Но нито водка, ни Верка успяха.
Пусто е с Верка, гадно - пиян.
Искам да легна на дъното, в пясъка,
за пеленгатори - глух и ням.
***
Бяло Безмълвие
Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези прици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?
Те не търсят известност, величие.
Под крилети им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път
Но защо не ни хваща сън? И какво
ни подгони по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена.
Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук.
Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс.
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.
Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден.
Север. Воля. надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъчи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се видят насам тези твари божи.
Не повярвали в порицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещат човек.
...да се разположиш удобно в невъзможното...
|