|
Тема |
Емили Дикинсън [re: So_HaPpY] |
|
Автор |
sizif (принцеса/FBI) |
|
Публикувано | 15.02.05 11:41 |
|
|
***
Не е нужно - за да си населен с призраци -
да си стая или къща.
Мозъкът си има коридори - по които
по-добре да не се връща -
по-добре във полунощ да видиш
дух незнаен -
но да не се сблъскаш във душата си
с домакина таен -
по-добре зад теб да рухват замъци
и във ужас да се блещищ -
но на скрито място - без оръжие -
сам себе си да не срещаш.
Туй, което в теб зад теб е сгушено -
най ще те уплаши.
Вмъкналият се убиец в къщата
няма да е така страшен.
Ние тялото си пазим с револвери -
и заключваме вратите -
но пропускаме по-висши призраци -
а и друго - в нас самите.
***
Не съм чувала думата "бягство" -
без да ми пламне кръвта.
Едно внезапно очакване -
усещане, че летя.
Но не съм чувала и да просветва
затворническият мрак.
Аз само детски се търкам в клетката -
за да пропадна пак.
***
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.
Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!
|
| |
|
|
|