.............ако днес Хросвита бе сред нас, всички ние щяхме да се обърнем към нея за съвет и наставление. Чрез аскетизма и спокойствието на своята средновековна същност проницателният взор на тази легендарна, свята монахиня, подобна на Сибила, би ни освободил от ужасите, които се материализират пред очите ни посредством телевизията.....


Мисис Райли стоеше в коридора и гледаше към надписа НЕ СМУЩАВАЙ, напечатан върху листа от бележник, залепен на вратата с доста употребяван лейкопласт.
- Игнациус, пусни ме да вляза! - простена тя.

- Да те пусна ли?! Разбира се, че няма да те пусна! В момента съм зает с един изключително кратък, но съдържателен абзац.

- Пусни ме, чуваш ли?

- Знаеш, че ти е забранено да влизаш тук!

Мисис Райли заблъска с юмруци по вратата.

- Майко, не мога да разбера какво става с теб, но подозирам, че имаш моментно умопомрачение. А и като си помисля, страхувам се да ти отворя. Може да държиш нож или бутилка вино с пречупено гърло!

- Игнациус, отвори!

- Олеле, клапата ми! Затваря се! - гръмогласно стенеше Игнациус. - Сега вече сигурно си доволна, че ми опропасти вечерта!

Мисис Райли отново се нахвърли върху небоядисаната дървена врата.
- Е добре де, не троши вратата -
- Игнациус, какъв е тоя боклук на пода?

- Това, което виждаш, е моята житейска философия. Все още предстои да бъде обединена в едно цяло, тъй че внимавай къде стъпваш. - Оооо, коремът ми! - обади се Игнациус от леглото, на което скоростно се беше върнал.

- Тука смърди ужасно!

- А ти какво очакваш? Човешкото тяло, когато е затворено, произвежда определени миризми, които сме склонни да забравим в тоя век на дезодоранти и какви ли не още извращения. Всъщност намирам, че сред атмосферата на тази стая човек се чувства удивително спокоен. Шилер се е нуждаел от мириса на гниещите в писалището му ябълки, за да твори. И аз имам своите нужди. А освен това би могла да си припомниш, че Марк Твен предпочитал да лежи по гръб в леглото, докато съчинявал старомодните си и отегчителни брътвежи, чиято значимост днешните учени се опитват да докажат. Почитта към Марк Твен е един от корените на съвременния интелектуален застой.

- Ако знаех какво е чудо в тази стая, отдавна щях да вляза!

- Пък аз не зная защо си тук сега и откъде изведнъж тази натраплива идея да нахлуеш в моята обител. Опасявам се, че тя никога вече няма да бъде същата след травмата, нанесена и от вмешателството на един несвойствен ней дух.

...черни въглени скучаят върху моята съдба....