....Полицаят Манкузо бавно вървеше по Чартрис Стрийт, облечен в балетно трико и жълт пуловер - дрехи, които по думите на началника щяха да му дадат възможност да залови наистина подозрителни типове, а не дядковци и момченца, дето чакат майките си. Този костюм бе наказанието, измислено от сержанта, който беше казал на Манкузо, че отсега нататък единствената му задача ще е да води подозрителни типове и че полицейският участък разполага с такъв гардероб, че той всеки ден ще бъде нов човек. Полицаят Манкузо унило бе надянал трикото пред сержанта, който го изтика от участъка с думите или да влезе във форма, или да си обира крушите от полицията.
Два часа обикаляше из Френския квартал и никого не беше хванал. На два пъти му се стори, че има надежда - когато спря един мъж с барета и му поиска цигара, но онзи заплаши, че ще извика полиция, и когато направи опит да заговори младеж, облечен в тренчкот и с дамска шапка на главата, ала той пък го зашлеви и офейка.
И както си вървеше, потърквайки бузата, която все още го наболяваше от шамара, полицаят Манкузо дочу звук, досущ като от експлозия. Той се затича и свърна зад ъгъла на Сейнт Ан с надеждата, че някой подозрителен тип току-що е хвърлил бомба или се е самоубил, но това, което видя, бе зелената ловджийска шапка, от която сред развалините изригваше бълвоч...
|