......без съмнение ще ти отнемат шофьорската книжка, ако въобще имаш такава. И аз, естествено, ни най-малко не бих ги упрекнал.

- Я лягай там и спи! - Колата отново подскочи назад.

- Мислиш ли, че мога да заспя в такъв момент? Боя се за живота си! Сигурна ли си, че въртиш кормилото в правилна посока?

Изведнъж колата излетя от мястото си, плъзна се по мократа улица и връхлетя в един стълб, който подпираше балкон с решетка от ковано желязо. Стълбът полегна на една страна, а плимутът изхрущя при допира със сградата.

- Господи боже мой! - простена Игнациус отзад. - Сега пък какво направи?
- Викай свещеник!
- Не мисля, че сме ранени майко. Но все пак бих искал да те уведомя, че ти току-що съсипа стомаха ми за няколко дни напред. - Игнациус свали едно от задните стъкла и огледа смачкалия се в стената калник. - Май ще ни трябват нови фарове от тази страна.
- Какво да правим?

- Ако карах аз, щях да дам колата на заден ход и нежно да се изнеса от мястото на произшествието. Някой сигурно ще предяви иск спрямо нас. Хората, които живеят в тази съборетина, години наред са чакали такъв сгоден случай. И без съмнение всяка вечер са заливали улицата с масло, с надеждата, че някой шофьор като теб ще се завърти накъмто техния бордей. - Той се оригна. - Храносмилането ми тотално се разстрои. Аз май започвам да се подувам!

Мисис Райли включи заяждащият лост и бавно даде назад. С тръгването на колата над главите им се чу пукот на дърво, който прерасна в разцепване на дъски и стъргане на метал. След това балконът започна да пада на огромни късове, които задумкаха по покрива на колата с притъпения тътнеж на бомбардировка. Колата спря като пребит с камъни човек, а едно парче ковано желязо от решетката видя сметката на задното стъкло.

- Добре ли си, гълъбче? - възбудено попита мисис Райли, след като реши, че бомбардировката е свършила.

Игнациус простена глухо. Синьожълтеникавите му очи се бяха налели със сълзи.

- Кажи ми нещичко, Игнациус! - молеше го майка му и като се извърна назад, стана свидетелка точно на момента, когато той подаде главата си през прозореца и повърна върху нащърбения калник на колата...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....