...Барманът тресна бирата и дайкирито върху тезгяха точно когато автобусът поемаше из вихрушката.
- На ти една чиста чаша - изръмжа той към мисис Райли.
- Колко мило! Ей, Игнациус, имам си чиста чашка!
Но синът и беше зает с пристигането си в Батън Руж, за да я чуе.
- Знаеш ли, муцка - обърна се мисис Райли към младежа. - Днес със синчето си имахме неприятности. Полицията се опита да го арестува.

- Боже мой! Полицаите са такива едни непреклонни...
- А пък Игнациус е магистър и въобще...
- Какво беше направил, за бога?
- Нищо. Просто чакаше клетото си мамче.
- Облеклото му е малко странно...Когато влязох, в първия момент го взех за артист или нещо подобно, макар че не се опитах да си представя какво точно би могъл да изпълнява.
- Все за тия дрехи му говоря, ама той не слуша. - Мисис Райли погледна към гърба на бархетената риза и към косата, която се къдреше по вратлето на сина и. - Много ти е хубаво това сако.
- А, това ли? - попита младежът и опипа кадифените ръкави. - Трябва да ви кажа, струва цяло състояние! Намерих го в едно мило малко магазинче в Селцето.
- Не ми мязаш на селянин...
- О, мили боже! - въздъхна младият човек и щракна гръмко със запалката си една "Салем". - Исках да кажа, Гринич Вилидж(от англ. -село), скъпа. А, между другото, къде намерихте тази шапка? Фантастична е!
- О, господи. Че аз си я нося, откакто Игнациус взе първото причастие!
- Бихте ли я продали?
- Как така?
- Търговец съм на стари дрехи. Ще ви дам 10 долара за нея.
- За нея?! Хайде де!
- Петнайсет?
- Сериозно?! - Мисис Райли свали шапката. - Готово, гълъбче.
Младежът отвори портфейла си и и подаде парите. Пресуши чашата с дайкири, изправи се и рече:
- Вече наистина трябва да бягам.
- Толкова скоро?
- Беше ми приятно да се запозная с вас!
- И се пази от студа и влагата навън!
Младежът се усмихна, постави внимателно шапката под тренчкота си и излезе.

- Радарът, както се оказва, е нещо съвсем елементарно - разправяше Игнациус на Дарлин. - Явно, с таксиметровия шофьор сме проблясвали като малки точици върху екрана през целия ни път от Батън Руж.
- Значи на радарния екран, а? - прозина се Дарлин. - Я гледай ти!

- Хайде да си ходиме, Игнациус - подкани го мисис Райли. - Гладна съм.
Тя се обърна към него и събори бирената бутилка, която се пръсна върху пода на малки, кафеникави, нащърбени парченца.
- Сцени ли правиш, майко? - подразни се Игнациус. - Не виждаш ли, че с мис Дарлин разговаряме? Нали носиш сладкиши? Изяш си ги. Все се оплакваш, че никъде не излизаш. Логично е да се заключи, че една вечер, прекарана в града, ще ти достави удоволствие.
Игнациус се върна към темата за радара, а мисис Райли бръкна в една от кутиите и си извади шоколадова пастичка...