- Ще бъдете ли така любезен да си гледате работата, както му е редът? - разгневи се Игнациус. - В кръга на задълженията ви влиза да ни облужвате безмълвно, и то когато ви повикаме...

- Засрами се Игнациус! Човекът просто се държи любезно.
- Самите понятия са в разнобой. Едва ли някой би могъл да е ЛЮБЕЗЕН в такава БъРЛОГА.
- Още две бири, моля.
- Една бира и едно бренди - поправи я Игнациус.
- Няма чисти чаши - отвърна барманът.
- Срамота! - възмути се мисис Райли. - Е, ще пием в същите.
Барманът сви рамене и потъна в мрака.



.............................................I I.............................

В полицейския участък старецът седеше на една пейка редом с останалите - предимно крадци по магазините, които съставляваха късният следобеден улов......
Един полицай подкани стареца да се приближи до бюрото в центъра на помещението, където седеше сержантът, а до него се бе изправил и полицаят, който го беше арестувал.
- Полицаят Манкузо разправя, че сте оказали съпротива при ареста и че сте го нарекли "комуниС" - каза сержантът.
- Не му го казах на сериозно - отвърна тъжно старецът...
- Манкузо разправя, че сте викали на всички полицаи "комуниСи"....

- Изобщо не съм искал да кажа подобно нещо - продължи мистър Робишо (старецът). - Просто се ядосах. Увлякох се, щото полицаят се опита да арестува онуй сирото момче, дето чакаше майка си пред "Холмс".

- Каквооо?! - обърна се сержантът към дребния, посърнал полицай. - Какво си се опитал да направиш?
- Че то това не беше момче - заоправдава се Манкузо. - А един огромен, шашаво облечен дебелак. Видът му беше съмнителен. Най-обикновена проверка на документи исках да направя, а той започна да ми се опъва. Честно казано, приличаше ми на голям Перверзник.
- Перверзник, а? - попита сержантът настървено.
- Да - отвърна му Манкузо с прилив на самочувствие. - Голям, дебел перверзник!
- Колко голям?
- Най-големият, който съм виждал през живота си! - отвърна Манкузо и разпери ръце, като че разправяше за рибарски улов. Очите на сержанта заблестяха. - Първото, което забелязах, беше зелената ловджийска шапка.
- И какво стана, Манкузо? Защо сега той не е тук, пред мен?
- Избяга...Оная жена излезна от магазина и обърка всичко. А после двамата побягнаха към Квартала...

- Не, сър - прекъсна го старецът. - Тя наистина му беше майка! Една мила, хубава женица. И друг път съм ги виждал в центъра. Този полицай тука я уплаши!
- Слушай какво, Манкузо - кресна сержантът. - Ти си единственият в цялата полиция, който може да се опита да отмъкне някого от майка му. И за какво си ми довел тоя дядка? Обади се у тях и им кажи да дойдат да си го приберат!
- Моля ви се! - започна Робишо. - Недейте!......какво ще си помислят внучетата ми? Всичките учат в манастири!
- Много ви се моля! - обля се в сълзи старецът. - Всичките ме уважават!

- Исусе Христе! - възкликна сержантът. - Да иска да арестува детенце с майка и да ми води тука нечий дядо! Омитай се, Манкузо, и води стареца със себе си! Съмнителни типове ще арестуваш, тъй ли? Добре ще те подредя аз тебе!
- Слушам, сър - отвърна немощно Манкузо и помъкна хленчещия старец.....