|
Тема |
Ян Бузаши [re: So_HaPpY] |
|
Автор |
StoneBitch (wtf) |
|
Публикувано | 04.02.04 23:25 |
|
|
Ян Бузаши
Облечи се красота
Олечи се красота заминаваме
сред влажната отворена рана
Реката лъщи в тревата като хвърлен нож
и ни ранява очите
Това е последна възможност да погледнем назад
към всичко което изглежда като дом като работа
като дълг
но обърни си главата с гърло на ваза
Тук е краят на миналото
Сега идват дърветата зелените ангели
чисти и вгледани в себе си
Доста се спъвахме във въжета опънари
между хората Ела
ида да скрия лицето си пазено от остра брада
и мълчание
тръгвам да слушам вятъра който свири
както брусът и ножът между боровете
Ела тръгвам да търся пещерата в която се вижда
как скалата сълзи където може
да приближиш до стената и да почувстваш
че си продължението на земята
където можеш да съставиш списък
на добрите хора които сме срещали някога
Ела моя любов Тръгваме към планините Още
имаме време
***
Риба чакаща дъжд на брега
Ще се боядисаме после с кора орехова
в кафяво
за да усетим при изгрев слънце как
са проникнали птици в нас
как кани се пълнят до гърлото чак
с мълчание от земята
и земята която дава форма на вазата
или форма на керемидата
ще се успокои Това
ще ни излекува от нашите болести без вина
Само ние които сме свикнали да спим
на отворен нож
ние на които пада солта на звездите в раните
Ние знаем кога започва разсъмването
Сънят самообладание внезапно по време на сън
Смърт миг на познание когато стават
нещата от нас
Да лежиш на брега сух неприсъстващ в съня
докато на изток се пусне розовата
ципица на зазоряването
Затова с орехова кора ще се боядисаме
в кафяво
за да усетим как при изгрев слънце
проникват птиците в нас
|
| |
|
|
|