Здрасти Мире,

Това е най-тъжното нещо, което съм чела тук. Няма да коментирам и да ти давам съвети, първо, защото нямам какво да добавя към казаното от другите (Додо-додо и Фиори най-вече) и второ, защото съм изпадала в състояния близки до твоето и знам, че когато се чувстваш така, всичко което ти казват околните са красиви и лишени от съдържание думи.
И все пак поне едно нещо бих искала да кажа. Искам да съм поредната жена, живяла два пъти по-дълго от теб, която ти казва тук, че животът не е скапан. Изпитвала съм огромна болка, мислила съм, че никога вече няма да съм безгрижна и щастлива, а после са идвали мигове, когато съм била задвладявана от онази всеобхватна радост, че ме има, че съм тук, в този момент, че съм една безкрайно малка градивна частица от мирозданието. Мигове, в които съм усещала, че съм на мястото си.
Искам да те питам нещо. Направи ми впечатление фразата, че в нищо няма смисъл, която се повтаря в постингите ти. Въпросът ми е какъв смисъл ти е необходим? Ако ти имаше властта да подплатиш живота със Смисъл, какъв би бил той?
И накрая - аз вярвам, че всички сме ценни, че всички сме уникални и всички заслужаваме обичта, разбирането и помощта на хората около нас. Не те познавам, но ми стига чувствителността, която усещам в постингите ти, за да знам, че заслужаваш тревогата на всички, които са ти отговорили, и много, много повече...