Здравей Мире, прочетох темата ти и постингите към нея, в интерес на истината в случая говорим за отчаянието ти от живота и неговата безмисленост- поне ти не намираш смисъл де. Значи е все едно дали ще се друсаш и бавно ще се убиваш превръщайки се във вегитиращо нещо, дали ще се гръмнеш, отровиш с хапчета, дали ще се метнеш от мост или ще се размажеш като попова лъжичка с някой мотор (последното ми е любимо). Става въпрос за смисъла на живота и те питаха няколко пъти какво би осмислио твоят, но ти нямаше отговор, обаче аз помня съвсем близкото бъдеще, преди 2,3 месеца когато влизаше тук с усмивка, заявяваше колко си щастлива, обичана, обичаща и т.н. Сега не пропускаш да споменеш, че на никой не му пука за теб, че не заслужаваш никой и нищо, но е явно, че има хора на които им пука ...Те не те интересуват, нали? Загубила си някого, някой те е наранил и ти губиш смисъла. Когато пишеше, че отново и отново си влюбена, хората започнаха да ти пожелават да не е за месец или два- помниш ли?
Каквото дадеш това ще получиш Мире, нищо не идва даром и нещастни са тези които имат голям късмет и после го изгубят, защото късмета ни прави глезени и лигави, неспособни да се борим и да оцеляваме, неспособни да обичаме и да сме обичани. Сега можеш да си благодарна на болката си, можеш да се помолиш за още малко болка и самота - преживееш ли ги ще можеш да почувстваш по-осезателно обичта!
Бягането ти чрез дрога е самонаказване, смяташ, че с това ще върнеш някого ли, съжаление ли просиш. Недей, защото ако оцелееш ще се мразиш за тази просия, а ти самата не се ли обичаш - никой няма да те обича. Някой беше писал, че това което не ни убива ни прави по-силни. Разбира се от позицията на инат можеш да ми кажеш, че не ти пука и подобни, но ти пука Мире, пука ти и не искаш да си това в което се превръщаш, но го правиш защото е по-лесно. Слабите хора избират лесните начини, аз съм от тях и също избирах този начин, не се гордея с това обаче и искренно ти желая да намериш сили да продължиш, защото усещането, че си преборил нещо убиващо те си струва само по себе си, може да е смисъл за живот.
Ще те помоля да помислиш и за майка си, отиди на гробище и погледни майките (защото те винаги са там), погледни лицата им говорейки с погребаните си деца.
С най-добри чувства.
Път след път, пътища много...
|