Беше преди много години ... седях на един перваз и си мислех колко гаден е животът, клетех равномерно краката си и гледах в пода, единственото движение което извърхвах, и бавната мисъл преминаваща през мозъка ми, замъглен този път от една седмица ... чувах думите на приятелите си, но не ги усещах ... бях изпитала много неща в живота си ... бях се докоснала до много прекрасни неща и до много болка ... мислех какво ме очаква ... нищо, всичко вече беше в миналото ... някай докосваше ръката ми и казваше живей, исках иронично да се изсмея, но и това не успях да направя ... кога беше това, на колко години бях - беше отдавна, годините не ми се смятат - 9 клас. От тогава много неща се случиха, но този спомен остана завинаги в съзнанието ми ... спомням си всички ... е има и малко тъмни петна ... но си спомням времето - тъжно в унисон със състоянието ми, помня всеки елемент от картината.
Какво е сега - радвам се че бях достатъчно силна, радвам се че продължих да живея, радвам се че никога не забравих тези спомени.
Бъди силна, не зависимо от всичко, бъди силна въпреки всичко ... и помни моменти те си на слабост, които ще те направят по-силна ...