|
######################
filename: OneDay_1.txt
######################
{13:40 18.3.2004 г.}
Работно заглавие: ЕДИН ДЕН [ ONE DAY ]
TUSHE GUGLA
+++ Всички събития, хора, предмети и места са напълно неизмислени; променена е единствено хронологията. Всяка прилика е отговорност единствено на вашето въображение. +++
Intro.
Шибаняците бяха на митница. Седях пред монитора и четях ел. книга; мисля, че беше култовото заглавие "Сезон за лов на диви кучки", още непубликувана на 'хартиен' ;) носител. Отвреме-навреме вдигах телефона и отговарях на досадниците. {14:47 18.3.2004 г.}
1. The Client is Always Wrong.
Него ден, малко по-късно. Пратих два факса и излязох да си взема нещо за хапване. (Факсовете бяха тип 'Запитвания за оферта'; от едната фирма /мастит Вносител на климатична техника/, както бях набрал факс-номера и чаках отегчено да пиукне сигналчето, вдигна някакъв тъпанар с доста юношески гласец и като започна да ме разпитва разни глупости още преди да е получил факса .. успя да ме учуди леко, ама карай ...)
Сандвича щях да го взема на връщане към офиса; първо тръгнах към Лъвов мост - наблизо бях открил магазин за ел.кабели и пр., в който видях едни готини нещица. Обаче не стигнах дотам - сетих се да проверя при обичайния ми доставчик; оказа се, че и те имали от същото, но на по-добри цени ;), а и така нямаше да се разкарвам в циганията до пазара. Потеглих за сандичите; е, не точно сандвичи, щото кебапчетата и кюфтетата едва ли са баш сандвич, ама така е по-изискано ;). {16:18 18.3.2004 г.} И тук се убедих, че смущаващият слоган "The Client is Always Wrong" от бара в Третия* филм на Тарантино - "Десперадо", има универсална, да не кажа общовселенска валидност ... Такааа, вместо уродливата лелка манипулираща обичайно месните производи, зад тезгяха сега седеше един грапав Вуйчо. Сточна гара, кръстовището, мястото си е доста шумно, та Вуйчото и да е казал нещо (поне устните му мърдаха та може и да ме е изпсувал, че му развалям рахатлъка ;)/, то не успя да стигне до мен. Извадих 2 кинта:
- Кебапчета има ли? - правеха ги доста вкусни, единия вид даже леко налютяваше.
- Няма.
- Ами добре; едно кюфте с хляб. - и му дадох парите.
Често пъти интуицията ме е подвеждала, но този път наистина имах предчувствиеза нещо голямо. Първият удар беше направо обезоръжаващ - вместо да хване мазната щипка, Вуйчо уверено отхлупи стъклената тенджерка и спокойно хвана с два пръста едно кюфте. {13:11 19.3.2004 г.} Започна да ме изпълва странно чувство - от една страна, това ме подразни, но от друга - любопитно докъде щеше да стигне извращението ;)). Кюфтето биде метнато в микровълновата; междувременно Вуйчо се повърна към един кафез в ъгъла, извади парче хляб (четвърт краищник, за по голяма точност) и нанесе втория удар. Е, някои хора са превърнали ножовете, техния дизайн, производство, колекциониране (и маркетинг ;)) в изкуство и любимо занимание, но Вуйчо може би ги ползваше единствено за клане на добитък (трудно е да удушиш с голи ръце прасето по Коледа ;)), или пък беше фен на завръщането назад - към природата и времената на безмълвното съзерцание на огъня пред пещерата ... Както и да е, той просто стисна краищника с две ръце, леко се напрегна, отвори една цепнатина, поразшири я, и доволен от резултата се обърна към микровълновата. {17:06 19.3.2004 г.} Да бъдеш дебелокож си имало и предимства - температурни стойности непоносими за останалия изнежен свят трудно стигат до евентуалната ти нервна система ;). Десният Вуйчов крайник (горен) успешно ми демонстрира това измъквайки кюфтето от фурната;
- - -
to be continued
- - -
{00:20 20.3.2004 г.} * = бележка под линия: Все се бъркам, че това е третия филм на Тарантино ;) .. за мене поне той си остава такъв, макар че не е точно негов .. by the way - "Имало едно време в Мексико" е много по-як, Джонито (Деп) прави отново това, което винаги е правил ;)
_____________
Аз съм аз ;)
Full Range Single Driver Loudspeakers
|
One_Day
