######################
filename: OneDay_1.txt
######################

{13:40 18.3.2004 г.}

Работно заглавие: ЕДИН ДЕН [ ONE DAY ]
TUSHE GUGLA



+++ Всички събития, хора, предмети и места са напълно неизмислени; променена е единствено хронологията. Всяка прилика е отговорност единствено на вашето въображение. +++


Intro.


Шибаняците бяха на митница. Седях пред монитора и четях ел. книга; мисля, че беше култовото заглавие "Сезон за лов на диви кучки", още непубликувана на 'хартиен' ;) носител. Отвреме-навреме вдигах телефона и отговарях на досадниците. {14:47 18.3.2004 г.}


1. The Client is Always Wrong.


Него ден, малко по-късно. Пратих два факса и излязох да си взема нещо за хапване. (Факсовете бяха тип 'Запитвания за оферта'; от едната фирма /мастит Вносител на климатична техника/, както бях набрал факс-номера и чаках отегчено да пиукне сигналчето, вдигна някакъв тъпанар с доста юношески гласец и като започна да ме разпитва разни глупости още преди да е получил факса .. успя да ме учуди леко, ама карай ...)
Сандвича щях да го взема на връщане към офиса; първо тръгнах към Лъвов мост - наблизо бях открил магазин за ел.кабели и пр., в който видях едни готини нещица. Обаче не стигнах дотам - сетих се да проверя при обичайния ми доставчик; оказа се, че и те имали от същото, но на по-добри цени ;), а и така нямаше да се разкарвам в циганията до пазара. Потеглих за сандичите; е, не точно сандвичи, щото кебапчетата и кюфтетата едва ли са баш сандвич, ама така е по-изискано ;). {16:18 18.3.2004 г.} И тук се убедих, че смущаващият слоган "The Client is Always Wrong" от бара в Третия* филм на Тарантино - "Десперадо", има универсална, да не кажа общовселенска валидност ... Такааа, вместо уродливата лелка манипулираща обичайно месните производи, зад тезгяха сега седеше един грапав Вуйчо. Сточна гара, кръстовището, мястото си е доста шумно, та Вуйчото и да е казал нещо (поне устните му мърдаха та може и да ме е изпсувал, че му развалям рахатлъка ;)/, то не успя да стигне до мен. Извадих 2 кинта:
- Кебапчета има ли? - правеха ги доста вкусни, единия вид даже леко налютяваше.
- Няма.
- Ами добре; едно кюфте с хляб. - и му дадох парите.
Често пъти интуицията ме е подвеждала, но този път наистина имах предчувствиеза нещо голямо. Първият удар беше направо обезоръжаващ - вместо да хване мазната щипка, Вуйчо уверено отхлупи стъклената тенджерка и спокойно хвана с два пръста едно кюфте. {13:11 19.3.2004 г.} Започна да ме изпълва странно чувство - от една страна, това ме подразни, но от друга - любопитно докъде щеше да стигне извращението ;)). Кюфтето биде метнато в микровълновата; междувременно Вуйчо се повърна към един кафез в ъгъла, извади парче хляб (четвърт краищник, за по голяма точност) и нанесе втория удар. Е, някои хора са превърнали ножовете, техния дизайн, производство, колекциониране (и маркетинг ;)) в изкуство и любимо занимание, но Вуйчо може би ги ползваше единствено за клане на добитък (трудно е да удушиш с голи ръце прасето по Коледа ;)), или пък беше фен на завръщането назад - към природата и времената на безмълвното съзерцание на огъня пред пещерата ... Както и да е, той просто стисна краищника с две ръце, леко се напрегна, отвори една цепнатина, поразшири я, и доволен от резултата се обърна към микровълновата. {17:06 19.3.2004 г.} Да бъдеш дебелокож си имало и предимства - температурни стойности непоносими за останалия изнежен свят трудно стигат до евентуалната ти нервна система ;). Десният Вуйчов крайник (горен) успешно ми демонстрира това измъквайки кюфтето от фурната;

- - -
to be continued
- - -

{00:20 20.3.2004 г.} * = бележка под линия: Все се бъркам, че това е третия филм на Тарантино ;) .. за мене поне той си остава такъв, макар че не е точно негов .. by the way - "Имало едно време в Мексико" е много по-як, Джонито (Деп) прави отново това, което винаги е правил ;)

_____________
Аз съм аз ;)
Full Range Single Driver Loudspeakers

Ех, овни...
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм се отказал от продължението .. просто нямам време ... занимавам се с едни кабели и усилватели ;), но определено ще има още, дори и за моя собствеб кеф ;))
______
Love yourselve to be loved by the others.

_____________
Аз съм аз ;)
Full Range Single Driver Loudspeakers

e are de-4akame s interes, :)))

2. За тях времето е спряло {22:21 08.11.2004 г.}
[ this section - special release d'une amie ]

{22:26 08.11.2004 г.} Есента е време за разни неща. Едни почват учебната година, други влизат в казарма, някои се женят. Ние варим ракия.
Вторник вечер майка ми се обади и каза, че не е зле с брат ми да си отидем, щото кашата била вече готова и дядо ми давал зор да почваме да варим, пък и се освобождавал още един казан. Брат ми замина в петък сутринта, а аз взех автобуса в събота сутринта. В С*** се появих по обяд, преоблякох се в къщата и тръгнах нагоре. Времето беше необичайно топло за края на Октомври, а и обездвиженият ми начин на живот допринесе за обилната секреция на телесна влага - до К*** Бърдо стигнах вир вода и водата от чучура ми се стори по-вкусна от всякога. От чучура до старата къща са петдесетина метра; по средата срещнах дядо ми:
- Ейй, голяма жега, бе, сега ли идеш? - "приветства" ме той. Смотолевих нещо в отговор и продължих нататък.
После обядвахме и баща ми изнесе редовната си програма; този път поводът беше, че някой (не разбрах добре - майка ми или брат ми) му изгубил пружинката от едната лозарска ножица ... Егати, сигурно и на сто години да стана, а той на 125, пак ще ни припомня как сме съсипали това или онова. Как да е, обяда приключи и тръгнахме да вършим работа. Оказа се, че на К*** Бърдо няма кой знае какво за вършене; останала беше само една бахчия сливи - мястото трънясало с годините и вчера решили да го поразчистят. Взехме брадвите и до вечерта беше готово, една хубава тояга от осен излезе оттам. Привечер слязохме на С***; дядо ми и баба ми останаха горе.
- Какви са плановете за утре ? - дежурния въпрос, само не помня аз ли го зададох или брат ми когато седнахме да вечеряме.
- Гошо - синът на онези хора, дето дядо ти им даде да берат сливите на Пожарака, ще дойде утре с уазката да превози ракията от К*** Бърдо до С*** - отговори майка ми.
Баща ми измърмори нещо, че и той бил говорил с някакъв човек за тая услуга ... {уфф, досадни работи пиша, ама карай}
- Значи, утре чакаме Гошо да се обади и тръгваме нагоре с него? - попитах аз.
- Да, той ще мине с камиона да ви вземе - тебе и Пламен (брат ми) - качвате се на К*** Бърдо, товарите и се връщате.
Легнахме. На сутринта се събудих от някаква разправия. Докато стана, всичко беше утихнало. Слизам на първия етаж; майка ми правеше нещо около печката.
- Какво става?
- Ами, дядо ти дойде, взе си москвича с ремаркето и замина обратно към К*** Бърдо.
- Че нали онзи Гошо щеше да сваля каквото има за сваляне?
- ... !?!
- И сега ние с Пламен какво ще правим ?
- Закусете, пък после ще видим.
Пих чай, после запалих първата цигара. Брат ми се излюпи по някое време и слезе долу.
- Кво става?
- Нищо, дядо бил тук сутринта.
- Аха.
Имаше останало от предната седмица грозде за дообиране, та взехме стълбите и се задействахме. По някое време се чу бръмченето на москвича. Е, дотук с гроздобера. Излязохме да разтоварим. В ремаркето имаше 4 туби на Вальо, половината казан, а другата половина дядо ми качил на покривния багажник. Свалихме всичко. Стъкмяването на един казан не е кой знае каква работа, но дядо ми явно счита, че единствено неговия начин е правилния. Гласихме го докато му хареса. Заредихме го с каша, запалихме огъня и той го подмаза. Подмазването се прави в мястото на съединяване на капака с казана и на капака с лулата, и за целта се използва дървесна пепел смесена с вода и брашно. За лош късмет обаче, майка ми забравила да купи още брашно и смеската беше предимно от пепел и вода, а тя не държи добре. По някое време кашата започна да кипи, пара фущи по периферията на капака, дядо ми псува ... веселба. На всичкото отгоре сме го препълнили, та се наложи да разтурим нещата, отгребахме две кофи, майка ми ходи до комшиите за още брашно и сега вече работата се пооправи.
Дядо ми остана при огъня, а ние с брат ми се върнахме към гроздето. Мина час, стана обедно време и майка ми вика "Я, седнете да хапнете, че не знам Гошо кога ще дойде". Окей, обядвахме с брат ми и продължихме с гроздето. По някое време гледаме - на Гошо майка му подвиква от пътя:
- Гошо сега си дойде, преоблича се и след малко идва - да сте готови.
Брат ми отиде отзад при казана да пита дядо какво точно трябва да натоварим и донесем от горе. Аз влязох в къщата да свърша 'една' работа. Всичко това се развива за 1-2 минути. Брат ми слушал как дядо му обяснява какво да натоварим от К*** Бърдо; после дядо изчезнал, казва брат ми - "Беше тук, после го нямаше". Излизам аз от къщата, тръгвам към портата и гледам как една уазка префучава с 60 км/ч по пътя.
- Това не беше ли уазката на Гошо? - питам майка ми, която се е появила до мене.
- Тя беше, къде е дядо ви?
- Ми не знам, тук беше, после тръгна на някъде - казва брат ми.
- И сега кво, той сигурно е отишъл при Гошо и са заедно?
- Тръгвайте нагоре - казва майка ми.
- И къв е смисъла, ние докато стигнем Камено бърдо /пеша/, те ще са натоварили и ще се връщат - казвам.
- Няма значение, вие вървете.
Спогледахме се с брат ми. И тръгнахме. По пътя почти не говорим, но ми минават най-различни идеи и мисли. След половин-един час пристигаме горе. Уазката спряна малко преди чучура; аз вървя напред, брат ми малко след мене. Насреща ни иде дядо:
- И що идвате сега ?!
Не отговарям, продължавам към чучура и сядам да пийна вода. После брат ми сподели, че дядо му казал "Без сметка хора сте". И двамата се чувстваме като идиоти. Идването ни все пак не е съвсем напразно - оставям половин кутия цигари на Боян и вземаме плик брашно. Сядаме до техния казан, пушим по цигара и тръгваме пак надолу. {00:00 09.11.2004 г.}