2. За тях времето е спряло {22:21 08.11.2004 г.}
[ this section - special release d'une amie ]

{22:26 08.11.2004 г.} Есента е време за разни неща. Едни почват учебната година, други влизат в казарма, някои се женят. Ние варим ракия.
Вторник вечер майка ми се обади и каза, че не е зле с брат ми да си отидем, щото кашата била вече готова и дядо ми давал зор да почваме да варим, пък и се освобождавал още един казан. Брат ми замина в петък сутринта, а аз взех автобуса в събота сутринта. В С*** се появих по обяд, преоблякох се в къщата и тръгнах нагоре. Времето беше необичайно топло за края на Октомври, а и обездвиженият ми начин на живот допринесе за обилната секреция на телесна влага - до К*** Бърдо стигнах вир вода и водата от чучура ми се стори по-вкусна от всякога. От чучура до старата къща са петдесетина метра; по средата срещнах дядо ми:
- Ейй, голяма жега, бе, сега ли идеш? - "приветства" ме той. Смотолевих нещо в отговор и продължих нататък.
После обядвахме и баща ми изнесе редовната си програма; този път поводът беше, че някой (не разбрах добре - майка ми или брат ми) му изгубил пружинката от едната лозарска ножица ... Егати, сигурно и на сто години да стана, а той на 125, пак ще ни припомня как сме съсипали това или онова. Как да е, обяда приключи и тръгнахме да вършим работа. Оказа се, че на К*** Бърдо няма кой знае какво за вършене; останала беше само една бахчия сливи - мястото трънясало с годините и вчера решили да го поразчистят. Взехме брадвите и до вечерта беше готово, една хубава тояга от осен излезе оттам. Привечер слязохме на С***; дядо ми и баба ми останаха горе.
- Какви са плановете за утре ? - дежурния въпрос, само не помня аз ли го зададох или брат ми когато седнахме да вечеряме.
- Гошо - синът на онези хора, дето дядо ти им даде да берат сливите на Пожарака, ще дойде утре с уазката да превози ракията от К*** Бърдо до С*** - отговори майка ми.
Баща ми измърмори нещо, че и той бил говорил с някакъв човек за тая услуга ... {уфф, досадни работи пиша, ама карай}
- Значи, утре чакаме Гошо да се обади и тръгваме нагоре с него? - попитах аз.
- Да, той ще мине с камиона да ви вземе - тебе и Пламен (брат ми) - качвате се на К*** Бърдо, товарите и се връщате.
Легнахме. На сутринта се събудих от някаква разправия. Докато стана, всичко беше утихнало. Слизам на първия етаж; майка ми правеше нещо около печката.
- Какво става?
- Ами, дядо ти дойде, взе си москвича с ремаркето и замина обратно към К*** Бърдо.
- Че нали онзи Гошо щеше да сваля каквото има за сваляне?
- ... !?!
- И сега ние с Пламен какво ще правим ?
- Закусете, пък после ще видим.
Пих чай, после запалих първата цигара. Брат ми се излюпи по някое време и слезе долу.
- Кво става?
- Нищо, дядо бил тук сутринта.
- Аха.
Имаше останало от предната седмица грозде за дообиране, та взехме стълбите и се задействахме. По някое време се чу бръмченето на москвича. Е, дотук с гроздобера. Излязохме да разтоварим. В ремаркето имаше 4 туби на Вальо, половината казан, а другата половина дядо ми качил на покривния багажник. Свалихме всичко. Стъкмяването на един казан не е кой знае каква работа, но дядо ми явно счита, че единствено неговия начин е правилния. Гласихме го докато му хареса. Заредихме го с каша, запалихме огъня и той го подмаза. Подмазването се прави в мястото на съединяване на капака с казана и на капака с лулата, и за целта се използва дървесна пепел смесена с вода и брашно. За лош късмет обаче, майка ми забравила да купи още брашно и смеската беше предимно от пепел и вода, а тя не държи добре. По някое време кашата започна да кипи, пара фущи по периферията на капака, дядо ми псува ... веселба. На всичкото отгоре сме го препълнили, та се наложи да разтурим нещата, отгребахме две кофи, майка ми ходи до комшиите за още брашно и сега вече работата се пооправи.
Дядо ми остана при огъня, а ние с брат ми се върнахме към гроздето. Мина час, стана обедно време и майка ми вика "Я, седнете да хапнете, че не знам Гошо кога ще дойде". Окей, обядвахме с брат ми и продължихме с гроздето. По някое време гледаме - на Гошо майка му подвиква от пътя:
- Гошо сега си дойде, преоблича се и след малко идва - да сте готови.
Брат ми отиде отзад при казана да пита дядо какво точно трябва да натоварим и донесем от горе. Аз влязох в къщата да свърша 'една' работа. Всичко това се развива за 1-2 минути. Брат ми слушал как дядо му обяснява какво да натоварим от К*** Бърдо; после дядо изчезнал, казва брат ми - "Беше тук, после го нямаше". Излизам аз от къщата, тръгвам към портата и гледам как една уазка префучава с 60 км/ч по пътя.
- Това не беше ли уазката на Гошо? - питам майка ми, която се е появила до мене.
- Тя беше, къде е дядо ви?
- Ми не знам, тук беше, после тръгна на някъде - казва брат ми.
- И сега кво, той сигурно е отишъл при Гошо и са заедно?
- Тръгвайте нагоре - казва майка ми.
- И къв е смисъла, ние докато стигнем Камено бърдо /пеша/, те ще са натоварили и ще се връщат - казвам.
- Няма значение, вие вървете.
Спогледахме се с брат ми. И тръгнахме. По пътя почти не говорим, но ми минават най-различни идеи и мисли. След половин-един час пристигаме горе. Уазката спряна малко преди чучура; аз вървя напред, брат ми малко след мене. Насреща ни иде дядо:
- И що идвате сега ?!
Не отговарям, продължавам към чучура и сядам да пийна вода. После брат ми сподели, че дядо му казал "Без сметка хора сте". И двамата се чувстваме като идиоти. Идването ни все пак не е съвсем напразно - оставям половин кутия цигари на Боян и вземаме плик брашно. Сядаме до техния казан, пушим по цигара и тръгваме пак надолу. {00:00 09.11.2004 г.}