"......малко след първата голяма детокс доза ибога, видях какво съм си причинил, на какво приличам, болнав и дефектен, че реално, в истинския свят, този който има значение - съм напълно излишен, еволюционен отпадък, dead end."
Дефектен,боклук,излишен,еволюция - особено последното - ЕВОЛЮЦИЯ.....WTF....няма еволюция,няма горно ниво,долно ниво,няма посока,няма развитие,няма време,няма деца (възпроизвеждане),няма отговорност,няма наказание,няма чистота,и най важното няма истина и смисъл,точно защото ги има(тва е трудно за асимилиране,но за съжаление е така).Повечето от нас които живеят с такива мисли,в тоя смешем свят,отъждествяват истината с щастието(и аз бях така през повечето ми метаморфози и търсения),но това не е нищо повече от една хедонистична философия от която не можеш да бъдеш удовлетворен,защото винаги гониш това което ти се изплъзва в точния момент на осъзнаването му,следващия стадий е когато разбереш че не трябва да го търсиш и гониш,а да го сложиш за основа(толкова много дълбоки и умни човеци са зациклили точно там,някои примерно в индия,други в гората или морето - with nature,трети пътешестват,някои сами,някои с любовта си).Търсят,гонят и когато се уморят решават че - ок ,аз толкова мога,нямам капацитет за повече...и заживяват компромисно....любими са ми хора,които без да си ги питал ти набиват колко са щастливи и възнагръдени от избора ,умората и неосъзнатия си компромис.Те още себе си не са излъгали и в отчаянието си тайничко искат всички да бъдат поне като тях,и другите пък които са се капсулирали и не го искат.станали са овци(както вика хехо)може би малко по различни.Хората се примиряват,или по скоро помъдряват,т.е. вървят "нагоре",и тука е парадокса защото това е посока,направление.....няма такова нещо,няма думи с които да се изобрази СЕГА-то и ВСИЧКОТО(или поне аз не мога да ги конфигурирам).Когато успееш да се докоснеш до ХАОСА,до НИЩОТО,тогава има бегла вероятност да изпиташ нещо подобно на дежаву за ВСИЧКОТО.Ние сме роби на причино-следствието.Трудно ми е да го обясна,за това спирам...Диаморф,брат,в една тема беше отговорил нещо от сорта :"апатичен презхуизъм"......хареса ми много ,но нека да кажем че просто сме наблюдатели и изследователи(баси гадните думи),идентифицираме се в безкрая,за да не сме криворазбрани...не че ни вълнува....:):):)
ARIZE...винаги ми е било мъчно когато хора с интелект,живеят в граници...не ме разбирай погрешно,просто един съвет - опитай малко по big pikture..(знам че мразиш чуждици,извини ме.:):):)
А относно самотата(щото горе бях писал - някои сами,някои с любовта си),трябва да си много силен,сигурен,завършен за да можеш да кажеш че си щастлив сам,без да си изпаднал в някаква илюзия.Филма Into the wild го засяга тва,гледайте го ако не сте,заслужава си........спирам че се отнесох,а всяка асоциация води до ефекта на пеперудата,който ти показва точно това за което всъщност говорех - безсмислието на мащабите,кадаифа в идеята на сътворението,хармонията (такава каквато не я познаваме),любовта - "да я бъде ,или да не я бъде",отговора или въпроса, и т.н......бъдете щастливи...