мислех 5гр екстракт, но реших 10.
което е МНОГО.

викам айде, ще се върна към... the beginning of creation. :D

това което последва беше най-потресаващия, тотален, интензивен, 30+ часов трип, mentally & physically excruciating през който някога съм минавал. всичките ми мускули и нерви изпънати на максимум, докато 'виденията' хвърчат със скоростта на светлината. толкова много слоеве под слоеве, разкриващи се....

не мога да пресъздам всичко, не мога дори да си го спомня, но следващите дни и седмици нещата изплуват.

мога да горовя и пиша още много, но не чувствам, че имам капацитета за това в момента. още ме държат 60те мг диазепам който изпих следобед на втория ден, понеже още ме държеше, макар и не с такъв интензитет, но усещах, че всеки момент може да изпадна в психоза от сетивно-информационно претоварване.

това което се запечата за винаги в главата ми обаче беше следното, paste-вам направо от trip report-a ми в друг форум:

what did stick with me though, and i am really not sure what to make of it, was a vision of a.... new human race? an alien one? or another planet completely? a completely developed and advanced civilization where the organic ruled. they were all extremely biomodified, lacking many of what we perceive as human characteristics. they were huge, and often disassemled and reassembled back portions of their bodily mass to suit a purpose. there were strange golden eggs and cephalopods in laboratory containers for the purpose of experimental symbiosis(?). i really don't know what to make of all this, but something so convincingly real couldn't just spring out of my imagination. those creatures, although very human like, were dehumanized - life did not mean as much. like they perceived the body as a vessel, and had some horrifying aztec-like rituals. a world as 'cruel' and 'unforgiving' as is nature.

ще добавям още идните дни.

но на следващия ден, т.е. днес, не съм се чувствал толкова свеж, удобно в кожата си и спокоен от МНООООГО време насам. идните седмици ме беше запрала някаква депресия, имах опасения, че може да сбъркам нещо, да стане няк'в trainwreck diseaster, и на моменти найстина чуствах, че умирам, виждам и чуствам как си заминавам, виждам тялото и вътрешностите си, всички пулсации, приливи, отливи...

толкова за сега, нещата продължават да изплуват поне седмица след това.

he who packs your capsules controls your destiny.