четиристишието извадено от контекста на цялото.... не мога да знам.

но може би да. :)

иначе за психеделиците, елита и т.н... да ти споделя още малко личен опит.

когато те удари, виждаш всичко такова каквото е.

на LSD в огледлото гол, малко след първата голяма детокс доза ибога, видях какво съм си причинил, на какво приличам, болнав и дефектен, че реално, в истинския свят, този който има значение - съм напълно излишен, еволюционен отпадък, dead end.
също така изплуват всичките ти делюзии и жалки игрички на егото, суетата... разбираш, че и ти си същия боклук като всичко останали.
разбираш, че всички сме нищо повече от конструкти резултат от исторически натрупвания. че целия тоя поток е навързан, и че сме биологични машини и няма такова нещо като свободна воля.
това също така много освобождава, след това не те е страх от нищо, и чувстваш всички хора като част от теб и ти част от тях. аз съм ти, ти си аз.

it's all human, all too human.

света щеше да е едно много по-хубаво място, ако всеки се поощипваше от време на време за реалността на нещата.

що се отнася до новия световен ред, краха на модерната индустриална цивилизация и каква посока ще хванем, мисля че за да продължим напред, трябва да се върнем много назад. жиееем в един невротичен свят който няма корени в нищо, и всичко това рефлектира върху всеки един от нас индивидуално.

погледни цивилизиите преди нас, градоустройството им, в сихнрон със Земята, небето и космоса. сравни го с канцерогенната структура на нашата среда. липса на всякаква флора или фауна. свободно разхождащи се животни се изтребват на място, позволени са само стерилизираните доместикирани такива. растителността е нищо повече от man-made декорация на фона на бетонния пейзаж.

така и така съм се отплеснал вече, да разкажа и една случка от вчера.
едно приятелче с който живеехме в дружба в софия ми дойде на гости (извади една ганджа...6то поколение генно модифицирано незнамси кво, и главите изглеждаха като виолетови кристали, дръпнах си веднъж леко, кашлях поне 2-3 мин, и си счупих главата както никога до сега).

та, преди няколко години, с него, и другия авер с който деляхме апартамента, решихме да вземем геройчната доза от 5гр гъби, cubensis, култивирани от един друг приятел който от години се занимава с това. ядем ги вечерта и излизаме да играем баскет в двора на едно даскало (хахахаха).
в един момент всеки забил някъде в нещо, единия някъде на майната си зад мен, другия лежи на земята и гледа небето, а аз съм забил погледа си в асфалта и виждам следното:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите