Да,така е...Всички знаем ,че може само тя не...Незнам дали само от стоенето вкъщи се влудява,а от самото учене тя сама ми казва писна ми немога повече,как ще издържа до юли месец...Аз я подкрепям и окуражавам,защото знам,че ако продължи така,ще успее и сама ще си покаже че може и ще придобие увереност в самата себе си.Много е плаха,когато види че нещо й е трудно,започва да плаче,ама като се поуспокои и види че все пак трябва да го направи,го прави.Всички ни шашка с това "немога" а като се върне от урок,макар и уморена,усмивката не слиза от лицето й,докато не дойде времето пак да си учи новите уроци.Ще й правя някакви билкови чайове и дано малко се пооправи времето да я карам да излиза,или поне с мен да пазаруваме ,защото с някой на кафе не иска й да чуе,било загуба на време.Сега е учила от 5 до към 8 и 30 без да спре и искаше към 9 и 30 пак да ходи да учи някаква тема.Казах й стига толкова за тази вечер,утре ще учиш и по другото.Притеснява се че изостава по едното,като учи много по другото.най-добре сама да си направи разпределение и да си го спазва но да не е някакво ударно такова,че и аз да искам да запомня на един път толкова неща...Еми няма как да стане.Днес идва и ме пита "Как ще издържа до края,имам чувството ,че това никога няма да свърши,да ставам с учебник и да лягам с учебник".Ще свърши чак сама няма да го забележи,важното е да не мисли сега точно какво ще стане накрая.Радвам се,че поне е амбициозна,не че ако ми беше казала изобщо че няма да учи,щях да я карам...Орехи с мед ще я тъпча,грейпфрути и...незнам,повечко думи да я държа спокойна