Просто дъщеря ми е много притеснителна,чете страшно много ,преговаря,самата тя няма увереност,че ще успее.Аз се опитвам да й говоря,че като се успокои по-лесно ще й върви ученето,че в краен случай ако за всички усилия коието е положила не успее не се е свършил света,че по-важно е да запази здравето си а не да се разболее от нерви.Аз много вярвам в нея,не че се хваля,умна е,разбира ги нещата,просто й трябва време да седне да ги научи.Когато се върне уморена от училище много се паникьосва ,че нищо не може да запомни,напряга се и през ден я виждам разплакана.Когато е спокойна -учи,ходи на уроци и винаги е подготвена.Незнам нормално ли е от сега такава умора при положение,че изпитите й са юли...Понякога ми казва,че иска да се откаже,защото не издържала на напрежението...Аз й казвам че това са глупости,толкова усилия е положила до тук и съм сигурна че ще има резултат...Обяснението за страха и притеснението идвали от там,че сега нямала много приятели,гледам че не излиза много много,стои и чете,иска да учи има амбиции,следва си мечтата и ми казва,че ако не станело щяло да бъде огромно разочарование,защото не искала да се запише нещо друго.
А относно до темата-гинко билобата остана по 1 хапче,смлях й орехи с мед,карам я да яде повече плодове...от време на време пие валериан,ама казва че не й помага...Как да я накарам да се успокои все пак за даде максимално всичко от себе си?Съжелявам ,че може да прозвучи малко глупаво,но наистина съм притеснена за нея,аз сама й казах ако продължава с този плач и викане "аз уча като побъркана,а то нищо няма да стане" сама да се откаже,просто не искам да се срине от нерви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите