КАКВИ СА ВКУСОВИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ НА ТИРАНИТЕ И РОМАНТИЦИТЕ


Излиза, че предпочитанията ни към определени храни са тясно свързани с характера. И ако някой консумира в определени количества определени продукти по системата на Макаров може да стане умен, добър, смел, честен и дори щастлив.


Четиридесетгодишният Александър Макаров е кандидат на психологическите науки. Скоро може да стане доктор на науките. Няма собствена клиника, почти няма частна практика. Единственото, което го отличава от останалите обикновени кандидати на науките, е екзотичната сфера на интересите му.

През 1984 г. Макаров бил 20-годишен. Тогава прочел “Срещата с Бонапарт” на Окуджава и останал възхитен от тази книга. В нея става дума за събитията през 1812 г. и за това, че генерал Опричнин възнамерява да покани на гости Наполеон, да го нахрани с разкошен обяд, а след това да му тегли куршума. Менюто на този обяд е внимателно премислено: еленовото месо ще възвиси душата на Бонапарт, блюдото от риба ще предизвика у него прилив на дружелюбие и т. н.

Това бил моментът, в който се родила мечтата на Макаров да създаде класификация на хората по един друг – не расов, полов и т. н. признак – а по техните вкусови предпочитания. След време той учи психология и пристъпва към реализацията на намеренията си да направи класификация на хората по вкусови признаци.

Тогава му се удава да разработи съчетания от продукти, които предизвикват еуфория – и не поради съдържанието на кокаин или серотонин, а поради неероятния им вкус и аромата.

В момента завършва докторската си дисертация и тя е посветена на влиянието на храните върху поведението. Тоест там ще се разказва какво трябва да се яде, когато човек има нужда от повече кураж. Или как благодарение на храната човек може да се настрои носталгично или да се превърне в неустоим любовник. Та дори за това как с помощта на кулинарните си умения една жена би могла да влюби в себе си един мъж и да заживее с него дълго и щастливо.

В Русия неговите изследвания не са обект на специален интерес, но Германия финансира търсенията му, а наскоро Макаров бе поканен на симпозиум на психолозите в Китай. В секцията на гастропсихолозите докладът на Макаров за хедонистичния характер на китайската кухня и депресивността на японската храна бе посрещнат с овации.

-- А изследванията на диетолога доктор Волков нямат ли допирна точка с твоите проучвания? – попитах в началото на разговора.

-- Аз не съм диетолог. Аз изучавам връзката на храната с настроението и едва ли някой ще отслабне благодарение на препоръките ми.

-- Не можеш да отречеш обаче, че депресираният човек яде повече от обикновено?

-- Чудесно е, ако яде. Това означава, че депресията му не е дълбока и може да превключи вниманието си върху храната, да се отвлече, да потърси положителни емоции в хладилника. Страшно е когато човек е отчаян и не желае да се храни.

-- Поне кажи дали пълните хора со по-раздразнителни от слабите? По-злобни лиса са?

-- Едното няма пряка връзка с другото. Един умен човек добре го е казал: «Ти страдаш от затлъстяването, пък аз му се наслаждавам!”Ако на някой му тежат килограмите – той е бесен на околните, ако ги носи естествено, органично – изобщо не му дреме, гледа си живота. Така, както ми задаваш въпроса, излиза, че слабите и кльощавите направо не боледуват от нищо...

Между другото, в Щатите освен краля на хоръра Стивън Кинг, има и майстор на гастрономическия детектив – Питър Кинг. Вече три романа е публикувал -- как въз основа на всусовите пристрастия може да се изчисли кой е убиецът, крадецът и фаталният прелъстител. Главният герой е дегустатор, надарен с болезнено изострен вкус. Обърни внимание, че повечето прочути детективи са почитатели на изисканата храна: Ниро Улф, Еркюл Поаро. Само на Холмс му е все едно с какво се храни – сетивата му са притъпени от кокаина. Най-успешните автори са наясно, че който разбира от кулинария, той е наясно и с нещата от живота. Друго нещо е болезнената пристрастеност към изисканите храни. Това вече си е живо извращение. Когато някой настоява и маринованите краставички да са от същата реколта като виното, което пие, това е вече ... Но по принцип хората, които са равнодушни към храната, са потенциално по-опасни. Страшни маниаци са. На Ленин, например, му е било абсолютно безразлично какво ще яде. Повечето престъпници имат обикновен, груб вкус, ядат, колкото да е пълен стомахът.

Най-стабините хора, на които може да се разчита, са онези, които си падат по кашкавалите и сирената. Това са последователни, но благи хора, които са отстъпчиви и умерени във всичко. Най-деликатните и алтруистични натури си падат по фините почти безсолни сортове кашкавал. Забележи, че в страните, където кашкавалът и сирената са на почит, особено се цени галантността: Грузия, Армения, Франция, отчасти Швейцария. В книгата си обосновавам тези изводи от химическа гледна точка.

-- А дали вегетарианците наистина имат по-добри души от останалите?

-- Тук няма пряка зависимост.. Лев Толстой е бил вегетарианец, но е имал пристъпи на гняв и отчаяние. Сегашният римски Папа с удоволствие си капва пилешко и пържени яйца, но е изключително добър човек. Ако някой става вегетарианец поради своите убеждения, той често върви срещу природата си. Ако говорим за човек, който наистина обича плодовете и зеленчуците – това, според моите данни, е белег за повишена чувствителност, страх пред трудностите, отстъпчиваст...

Известно изключение от правилото е консумацията на зеле. Продължавам да си блъскам главата над тази тайна. В Древен Рим зелето се е ползвало с бясна популарност, според Диоклетиан е по-добре е човек да сади зеле, отколкото да управлява държавата. Римските воини са пиели за храброст сок от кисело зеле. Знаели са хората, че зелето и фасулът те правят по решителен и ти дават сила.

Между другото, киселото зеле, пък и просто прясносварената зулува супа наистина въздействат много ободряващо. Мисля, че донякъде тук е задействано и физическото удоволствие от загризването на сочното зелево листо. Един човек със здрава психика обича да гризе сочни и хрупкави листа, моркови... Имай едно наум за хората, които обичат туршии, пресолени и прекалено мариновани храни.

-- Защо? Според Мопасан това било признак на чувственост при жените...

-- В оня прословут разказ става дума за люти, пикантни храни. А аз ти говоря за солените и кисело-солените туршии: това е предпочитанието на всички тирани. Иван Грозни е обожавал туршии, изпивал е огромни количества кисело мляко. Петър I е предпочитал киселажите. Сталин си е падал страшно по кисело вино и лимони... Между другото и Пушкин със сигурност е имал някои черти, които говорят за тирания и нетърпимост.

-- А кой обича сладки неща?

-- Тук всичко е просто: онези, които са по-капризни или инфантилни. Но има сладко и сладко: ако някой си пада по мазните сладки неща -- крем, сметанов сладолед – хронично му недостигат любов, състрадание, милосърдие от страна на околните... Това предпочитание е израз на копнеж по нещо чисто човешко... Доколкото знам, всички самотници обожават да си похапват сладки неща. Когато жената на поета Блок го напускала, той непрекъснато ядял фъстъчен сладолед. Една приятелка след развода ядеше по кутия подсладено концентрирано мляко.... Случаят е друг, когато човек обича по-леки продукти като сладка, захаросани плодове. Това е предпочитанието на сговорчивите хора с лек характер. Ако едно дете обича да яде шоколад – то обикновено е капризно, а ако с наслада яде смучащи бонбони – получавате адмирации за това, ч имате такова златно дете.

-- Ами битата сметана?

-- Ами това е направо ... нямам думи. Консумацията на бита сметана без да тя да е компонент от паста или плодова салата е за крайно депресираните типове. Между другото, Маяковски е обожавал бита сметана..

-- Не си падам по сметаната. Предпочитам сухите колбаси...

-- В твоя случай става дума за обикновен мързел, нямаш време да готвиш, затова си правиш сандвич – и готово...

Любовта към ястията, които ухаят на дим, говори за прикрит романтизам. Скарата се харесва на бродягите, романиците, мечтателите, пътешествениците, фантазьорите... Между другото, още един признак за скрит романтизъм е любовта към морските дарове.

-- Любовта към черния и червения хайвер да не е признак на някакъв особен душевен аристократизъм?

-- Хайверът се цени не заради вкуса. Вкусът му е като на стандартен рибен продукт, който не е нито по-лош, нито по-добър от скаридите, та дори от сушената рибка. За признак на аристократизъм се брои само заради високата си цена. Нали и златото нито е по-добро, нито е по-лошо от останалите метали, просто се намира в малки количества... Така че ефектът от обикновения бит хайвер или от червения хайвер е един и същи, друг е въпросът, че разликата е пъти в цената. Това не е основание някой, който яде черен ии червен хайвер, да се изживява като аристократ.

***
Малко за другите наблюдения на Макаров: варен колбас предпочитат прилежните хора с чувство за отговорност, хората, които могат дълго време да се концентрират върху дадена задача. Доматите са признак за демократизъм, любими са на щедрите хора с широка душа. Краставиците (пресните) – са предпочитани от чувствителните по природа. Ревнивците обичат сланина..
«Да се чудиш защо – казва Макаров. – В сланината като че ли няма вещества, провокиращи мнителност или ревност. Но опитът показва, че любовта към бекона, свинските гърди и ребърца е почти гарантирон признак за ревнивост, изострено чувство за собственост...» Блюдата, съчетаващи няколко вида храни – месо с картофи, зеленчуково рагу, шишчета със зеленчуци – се харесват на добрите воини. Изобщо любовта към еклектични /съчетаващи няколко вида продукти/ храни е признак за издържливост и здравословна агресия.

-- И накрая ястията, изискващи много прецизност и време за приготвянето им, докато консумацията им трае максимум 20 минути, са признак за висша и фина душевност. Хората, които могат да си играят часове с приготвянето на някакво ястие, са тези, за които процесът е по-важен от резултата. Затова гледам да завързвам приятелства с хора, които обичат да готвят. Не говорим за хора, които умеят да готвят, думата “умеят” тук е излишна – а именно за онези, които обичат да готвят. Щом обичат да го правят, значи резултатът е чудесен.

Аз не се занимавам с лечение. А определям според вкусовите ти предпочитания какъв е твоя характер и мога да ти дам съвет как да изградиш начина си на хранене така, че да съответства на твоя характер и темперамент. Това няма а те направи по-слаб, ако си пълен. Но ще те научи дори да си пълен и същевременно да си щастлив.

-- Добре. И какъв ще е идеалният ми хранителен режим, като имаш предвид, че съм пълен, мнителен, влюбчив и работата ми е свързана с доста нерви?

-- На закуска: чаша жасминов чай, салата със сирене, две-три филии хляб с кашкавал или с шунка. На обяд: спаначена супа или супа-пюре от аспержи (аспержите идеално релаксират, снемат напрежението), кюфтенце от пилешко месо, вишнев компот. Вечеря: сандвич с кьопоолу или лютеница, чаша бира. Доволен ли си?

-- А супата за какво е?

-- Препоръчително е хората с експлозивен характер да ядат супа-пюре или студена супа – от рода на таратора.

-- А ти самият какво предпочиташ?

-- Аз съм кротко добиче, падам си по кашкавала и сирената. Но особена слабост са ми месните субпродукти: дробчета и т. н. Набоков ги е ненавиждал. Струва ми се, че по някакъв начин е свързано с любовта да вникнеш в същността на нещата, да анализираш себе си. Едни обичат да се ровят по-надълбоко, други ги е страх да надникнат по-дълбоко в своята собствена същност...

Съветите на Макаров

Ако през деня ви предстои отговорен разговор на високо равнище или труден разговор за изясняване на отношенията, започнете деня си с порция сарми, няма значение дали ще са лозови или зелеви.

Ако ви налегне тъга, хипохондрия, ако сте несигурни в себе си – пробвайте с горещ бульон. Рецептата на Макаров е следната: изливаме в тенджерата бутилка тъмна бира, добавяме два жълтъка, разбиваме сместа с миксер. Добавяме към кипналата смес кубче бульон и варим, като по желание можем да сложим и кренвирши или някакво друго месце по желание.

Ако спешно се нуждаете да забравите неприятен разговор или за служебните си неприятности, хапнете зеленчукова супа задължително с червено цвекло и парче топъл бял хляб. Изобщо Макаров смята, че влиянието на цвеклото върху настроението се подценява: най-обикновена салата от варено цвекла с малко олио и оцет е идеално средство за отърваване от отвратителното настроение.
Отличен афродизиак е сладкото от орехи, сладкото от лимони и рози.

За синдрома на хроничната умора са незаменими кайсиите (а не са само отлично разхлабващо средство). Три-четири кайсийки ще ви помогнат да превзмогнете обзелото ви раздразнение.

Но най-доброто оръжие срещу бясната злоба и яд, срещу болезнената избухливост, е резенът черен хляб, намазан с масло и поръсен със солчица.

Тези, които страдат от безсъние, по-често тряба да си пийват мляко, което е могъщ антидепресант. Добре е докато се вари млякото да се добави малко захар или мед, канела, може да се сипе вътре и лъжица коняк.