|
Тема |
Re: ... [re: Яcминa] |
|
Автор |
sparkinthedark (вдъх) |
|
Публикувано | 07.03.09 23:48 |
|
|
Само да доложа това изречение и да продължавам нататък с новелата на Томас Ман "Смърт във Венеция":
"По обед зърна Тадзио, който в раиран ленен костюм с червена фльонга се връщаше откъм морето, мина през оградата на плажа и по дъсчената пътека се отправи към хотела. Ашенбах, макар застанал толкова високо, го позна веднага, без всъщност да беше спрял очите си на него, и си помисли: "Я гледай ти, Тадзио, и ти си отново тук!" Ала в същия миг почувства как този нехаен поздрав се свлече и смълча пред истината в сърцето му - почувства възторга в кръвта си, радостта и болката на душата си и осъзна, че заминаването му е било толкова тежко именно заради Тадзио."
Е, извадено от контекста май не звучи толкова ударно, особено, ако не е ясно, че Тадзио е дете, на което Ашенбах може да бъде дядо и че неговият възторг от момчето не е от родителско чувство. На мен пък много ми се хареса това "как този нехаен поздрав се свлече и смълча пред истината в сърцето му..", та затова го изписах всичкото.
А пък на Людмила Улицка (ако още някой се интересува :)) в книжарниците може да се намери другата й книга - "Медея и нейните деца". Та, така...
...
|
| |
|
|
|