"... настроение е дума, върху която си заслужава да се спреш и да изпаднеш в тежък размисъл. То е състояние, но не невинно, а такова едно нарочно и със собствена воля – когато си настроен като музикален инструмент или обектив на фотоапарат, истината зависи от настроението ти да я уловиш. Това, което най-обичам в тангото, е че там нищо не се случва между другото. А то е предназначено да бъде между другото, саундтрак на мигове за споделена самота. Образцовият пейзаж от тангото е нощ , здрач в краен случай. Самота, няколко пусти градски улици от познат от детството квартал и дъжд. Най-добре Буенос Айрес, понякога Париж и други места. Малко луна, улична лампа.
Танго е, когато любовта с едната ръка те гали, с другата те убива, а теб те е страх от галенето. И когато рабираш, че през живота си можеш да се родиш толкова пъти, колкото пожелаеш. Но все сам. Лъжа, любов, завръщане, желание, сърце, трепетно очакване, спомен, сън, мечта. И невъзможност, поради която лъжата надделява над любовта, завръщането е осуетено, желанието става тревожност, сърцето се пръсва, очакването се подиграва със спомена, сънят е кошмар, мечтата – е илюзия.
Нощта е като кладенц със сенки... Настроението на тангото е носталгия, което нагръцки значи мъка по миналото, по завръщането. Танго е, когато всичко има смисъл, но е загубило значение.


На Ленката
Танго е, когато се доверяваш на непознат. Когато не можеш да разкажеш за нещо, което обичаш, без да излезе наяве половината ти живот. Когато случайностите събират на топка географската карта и песните променят градовете.
Първата ни стъпка с Лена в онова общежитие в Хелзинки е да се сръфаме. Това в тангото се нарича атадие, „заплаха” – „единият партньор прави уж застршително движение, другият поема грациозно.” Втората стъпка е да поговорим, caminar, „разходка” – „двамата партньори се движат в крачка, почти небрежно”. Третата – да идем с корабче до Талин, „излизане” или „начало” –„интересно е, че думата за основната стъпка е същата като за излизане от фигура”. В ресторант на улицата ядем бьоф строганоф. Не ти стигат парите за друго, обаче пък как звучи: бьоф строганоф. Талин, един от петдесетте най-ромнатични града на планетата. От вътрешността на ресторанта, по пладне, през юли, долита на талази Гардел. Във Финландия, страна с невнятен език, бели нощи и красиви светли хора с непреодолими задръжки в общуването, тангото е национално богатство. Когато през 50-те модата му започва да отшумява в Европа, финландците не се отказат и правят от аржентинските страсти нещо до такава степен различно по форма и съдържание, че трудно ще го разпознаеш сред цветя, хоризонти и миньорни обрати без бандонеон. Но до ден днешен най-големият музикален фестивал там е на финландското танго. В библиотеката поръчвам CD на танго-корифея Олави Вирта. Момчето с десетина обички, разпределени хармонично навсякъде по главата, поглежда със съчувствен интерес и ми връчва най-доброто от. При щателна проверка установявам, че прилича на нещо средно между баварски народни песни и баски жалейни обреди. Но звучи добронамерено.
Танга изскачат отвсякъде. До степен, че понякога дори от тангата изскачат места – като булевард Кориентес 348 в Буенос Айрес. Адресът е измислен заради римата в прочутото A media luz, „В полумарк”, написано от уругвайците Ленси и Донато през 1925г. Но през 1971 такъв адрес наистинасе появява – с паметна табела на нужното място, за да не търсят напразно туристите. И всичко в полумарк, магия – любовта, полумрачни целувки, полумрачни тела. И всичко в полумрак, сърдечно затъмнение, как нежно кадифен е любовният сумрак.


На Филип
На една стена в Калемегдан пише:Обожавам те. Но Филип иска да снима само политическите графити. Танго е, когато всичко се оказва възможно: Филип си записва Готан Проджект, а два дни по-късно пътуваме за Белград да ги гледаме в Сава център. За групата не знам почти нищо – в албума им La Revancha Del Tango, също като в старото тахго на Гардел и новото на Пиацола, има изчезвания и появи, тъги, любов, Архентина, Буенос Айрес, възмездия. И още: електронен бйит, изказвания на политици, кучешки лай, нощни щурци и натрапчиво желание за съзаклятие и немедлена революция в полза на нещо по-висше. На сцената е още по-страшно, в седморката има нещо пъклено (бандонеонистът е един, диджеите – двама, певицата – рижа, светлините – пурпурни), публиката е настръхнала: това е танго на атомния взрив и кой е вярвал, че ще иам по-ново от Пиацола. На финала на бисовете рижата подменя текста на едно танго с Without me на Еминем. Оказва се възможно.
Откривам случайно „ Последно балканско танго” на Борис Ковач след акцията Gotan Progect. Още танго от трето поколение – „апокалиптично танцово парти” от сръбска народна музика, саксофон и акордеон. Апокалипсисът е откровение. А тангото – когато от простото навява величие. В Ковачевия диск има кръчмарска веселба, звънтене на чаши, Ориент експрес. Мистериозен глас обявява гарите: София, Истанбул. Провиква се: Представете си, ако оставаше само една звездна нощ преди края на света. Какво щяхме да правим?


На мен си
Както се казва, поезия е онова, от което настръхва кожата. Изкуство – онова, след което вече не си същият. Е, от тангото настръхваш, променяш се и ти се доплаква, без да си нещастен. То е и когато откриеш приликите и получиш наградата, когато хванеш ритъма и те обземе чуждо удоволствие, когато се сдружиш с нещата, от които се боиш.
Защо пък двама. Последната ми танго-спирка е от преди месец, в радиото. В „Христо Ботев” две музикални феи – Маня Попова и Юлиана Алексиева, ме подлагат на изпитания в своето предаване. Мен ме е страх от микрофони, обаче нещата тръгват, когато започват тангата. Феите ми подаряват две прoзрения. Едното се казва „Вместо танго” и е на Гия Канчели. В него музиката прави танго с тишината. Другото е на македонците „Фолтин” – „Танго за трима”.
Значи може да не е танц. Може да не е музика. Може да не е песен. Може да не е на испански. Може дори бандонеон да няма. Може да не е мъж, да не е жена. Може да е студено. Може да възпламенява. Може да е начало или край. Може дори да не се налага да са двама. За танго, както се казва, и един е достатъчен, въпреки че отстрани изглежда малко шантаво."

you should see how it feels
with your feet on the ground

Редактирано от sparkinthedark на 09.01.07 23:54.