Я виж ти какви мнения се завъртяха тук! Моля да ме извините за първия пост - просто беше продиктуван от силните емоциии след концерта. Аз съм такъв почитател на Пърпъл че едва ли някога бих се отрекъл от тях дори и да направят някоя страхотна глупост.
Мисълта ми беше за косвено сравнение на вокалистите на Пърпъл които са пяли в БГ, тяхното представяне тук, а не по принцип по света. Всички знаем за техните успехи в различни периоди от кариерата им. Но Гилън сега беше на ниво което никой не може да му оспорва. Силата на певеца идва и от групата с която се представя. На първото гостуване на П. в София се говореше че бил настинал и затова не пя особено добре, може и да е вярно. Но забележете, той идва с Пърпъл и със самочувствието че е оригинал и запазена марка на групата, това не е без значение.(имам предвид че е от значение за тези които сравняват екс-вокалистите на Пърпъл) Но за личността Гилън това едва ли е толкова важно, той винаги пее и се раздава емоционално, та дори и да не се получава понякога перфектно.
Ами спомнете си идването му през '93 ако не се лъжа с неговия бенд. Тогава никой не си задаваше въпроса, абе кой беше тоя Гилън бре? Всички знаеха че идва "душата", легендарния глас на Пърпъл и всички отидоха за да чуят Пърпъл, въпреки че не беше същото. Успехът му тук беше феноменален и незабравим.
А Глен Хюз?! какво? ами първия път се представи съсвсем незабележимо с БТР, и сега идва с негова група която е нещо различно от Пърпъл и затова не мога да правя сравнения. Хюз може и да е добър с фалцетното си пеене, но той не е фронтмен, просто го няма отвътре онова държание на сцената, което Гилън притежава.Вярно ако сравняваме изявите на единия и другия в Блек Сабат, определено Хюз извади късмета тогава по простата причина че това е група която не трябва да вземаме много на сериозно. Със Seventh Star (ако не бъркам) започва едно малко възраждане на групата която беше затънала откъм творчство и идеи, просто самите композиции са по-добри. А в Born Again мисля че песните с нищо не им отстъпват има доста добри попадения и Гилън пее по различен начин, което за пореден път доказва неговия професионализъм. Просто слушайте, а не четете мненията на критиката или броя на продажбите. Какво от това че не бил се продавал добре този албум, просто лошо стечение на обстоятелствата- през този период настъпва криза в рока и по-специално за такива групи като Сабат които са свикнали да правят концептуални албуми, със т.нар. сатанинско звучене. А тогава започват да изгряват групите на мелодичния хеви метъл - това е една от многото причини за да не се хареса тогава този албум. Препоръчвам да чуете концертните изпълнения на Гилън със Сабат и вижте дали там не пее като младите си години, страхотен е там.
Но каквото и да си говорим мястото му е в Пърпъл.
Ами Джо Лин Търнър? Ако имаше Рейнбоу можеше и да стане нещо от него. Но това с което той дойде тук в Бг не мога да уважавам. Че той едва успя да изпее собствените си песни, а да не говорим за Пърпълските,боже опази!
За Ковърдейл смятам за излишно да говоря...

И в крайна сметка отново стигаме пак до Гилън и магията на 5-рката.
Виждам че много от участниците тук във форума сравняват песни от албуми и концерти които са официални.
Препоръчвам ви, слушайте "bootlegs" и ако можете да се доберете до пиратски концерти от който и да е период с Гилън и ще се уверите че мястото му не е случайно тук. Оставете тези официални издания, в тях се правят толкова корекции на звука, саунда, и отделните инструменти и гласа че е трудно да се разбере кое е автентичното. Пърпъл винаги са били концертна група, а не студийна. При по-внимателно слушане могат да се доловят недодялани и недоизработени пасажи и сола в много от албумите им, но когато ги чуете на сцена - там е коренно различно. Не казвам че албумите им не звучат професионално, но някакси липсва тръпката и заряда както на Ричи, Лорд или Гилън. В тези концерти които излязоха наскоро, а те ще продължат да излизат защото в тях се вижда истинския Пърпъл, можем да чуем как се вплитат Бах предкласиката, класика и рок елементи.

Ами къде е Бах - навсякъде където свири Лорд, той е класическият музикант, който по неподражаем начин съумява да използва богатата си класическа култура с джаз импровизациите, клонящи повече към рок. В Hihghway Star имитацията на Бах е в неговото соло, това се наричат секвенции които са много характерни за музиката на Бах, и веднага след това следват джаз импровизациите.Подобно е солото му и в Burn - отново Бахови секвенции.
А, едно от най страхотните сола на Лорд, това е в песента Rat Bat Blue от "Who Do We..." - класик, джаз и рок!
Чуйте концертните импровизации в Space Truckin'. Там е пълно с класически цитати. А Ричи също загатва понякога уклоните си към класиката, те пък са свързани с цитати на капризи от Паганини.
Самите музиканти виждам че могат дори с лека самоирония да си признаят че не винаги са перфектни с концертния им албум No Body's Perfect. Там звучат прекалено кристално като саунд, дори си мисля че е направен запис направо от пулта и след това е добавена публиката, а Гилън там колкото и да е смешно в Strange Kind of.... кудкудяка като кокошка в репликите си с Ричи на разпяванията....но майтап да става. Важното е че те наистина се забавляват когато са заедно на сцената.

Към Елвис - "А най ми е чудно защо и как в Хайгуей стар трябва да открия Бах?!?!Монотонното галопиращо темпо раздирано от китарата сигурно е класическата музика с нейните рифове? Китарното соло е цигулката?"
- приятелю, ако искаш да доловиш къде е класиката слушайки рок, първо седни да послушаш малко (всъщност, много!) Бах и не само той, по принцип музика от предкласицизма. Питаш къде може да е цигулката, в китарните сола ли? Правилно си се ориентирал, но да си признаем честно Ричи не е този който ще бъде еталона за това, той малко използва класически цитати. Ако искаш да чуеш как се интерпретира класика през призмата на рока започни с Малмстийн - не случайно за времето си той направи страхотен бум със солата си които абсолютно наподобяват цигулковите сола от капризите на Паганини + неизменни Бахови препратки...

Към "Ян Гилън" - "А Гилън не е по-малко блусар (Плейс Ин Лайн, Лейзи...), когато се налага. За разлика от Д.К. обаче може да пее и с класическа постановка и по още много други начини (Джизъс Крайст Супърстар). "
- Аз също много харесвам изявата на Гилън в рок операта Jesus..., но нека все пак да уточним че там той не пее с класическа постановка, а нормално както и всички останали и затова не трябва да смесваме класиката с тази рок опера. Смятам за неправилно наименованието "..опера" защото просто не е опера, а мюзикъл с много повече рок отколкото Бродуейски елементи.
Музикалната структура може да наподобява класическата опера, но иначе си е вид мюзикъл, такава е била модата тогава.
Между другото чух изпълненията на Хюз в метъл-операта!!! "Aina" - е признавам че е впечатляващо произведение с много добри музиканти и вокалисти и "Хюс-а" добре се представя там...но чак сега ли му изгря звездата...