....ами да довърша и аз със няколко изречения.
Бе хора, какво ви става бре?! Кви са тия работи - Глен Хюз вокалист на Пърпъл? - на някои може и да им се иска, но това щастие никога няма да сполети този вечно 2-ри вокал. Пее си много добре и професионално момчето, но ако наистина притежаваше този плам, хъс и присъствие на фронтмен, както Гилън (аре донякъде и Ковърдейл), то тогава при събирането на групата през '84 година да бяха поканили Хюз, а не Гилън, или да бяха поканили Ковърдейл (ааа, ма ще кажете - те си свиреха във своите групи и то доста по-успешно). Много интересно, но от всички стари бивши и настоящи разклонения като че ли само Пърпъл останаха на ниво и продължават да пълнят залите навсякъде по света, не само в Източна Европа (а това че свирят в клубове и по-малкли залички - това вече си е стратегия на мениджърите и продуцентите. В крайна сметка нали всичко опира до финансовата страна - а в днешно време не можем да искаме от добрите стари Пърпъл да ни забавляват 2-3 часа за по 20 лв).
А що се отнася до Child in Time - самия Гилън казва че с времето си тази песен може би вече е доста преекспонирана (интервютата в концерта Come Hell or High Wаtеr) и би било по-подходящо да се изпълняват непознати или несвирени досега песни. Ами сетете се сами защо - групата обикаля света и държавите може би за десетки пъти на едни и същи места, и как мислите че ще ги приемат хората ако си свирят единствено хитовете от 70-те години. Само ние сме си виновни че поради изолацията сега много ни се иска да свирят целия Машинхед или ИнРок.
Според мен Child in Tiime последно изпълняват филмирано на видео в "Bombay Calling" '95 година и то наистина перфектно. Там Гилън е в много добра форма. А защо в този период, 90-те години с Ричи, по-късно и с Морз, програмата и песните им много наподобява същите от златните Made in Japan '72 - защото този начин на предствяне и свирене е най-добре приеман от публиката. Пърпъл е група, според мен, която трябва да се гледа задължително наживо, защото музикантите импровизират и свирят по 20-30 минути върху песните, от който и да е албум, а не ги поднасят буквално както са си записани в студиото. Ето в това се крие магията и силата на този състав.
Те са професионалисти - НО, вълшебната 3-йка: Блекмор-Лорд-Гилън - това е незаменимо и неповторимо, независимо от клюките за разните караници помежду им. Липсва ли един от тримата - групата губи доста от оригиналния си ореол. Дон Еъри - е сега пък, добре си свири човека ама...., може да е бил къде ли не и какво ли не да е свирил, ама хора чуйте бре, отврете си ушите, не приемайте някого само заради името му или заради някаква предишна слава. Ами в последните "Банани" аз не мога да чуя нито едно свестно соло на клавирите: тръгва отнякъде и се забива на някъде без всякаква идея или мисъл - само и само да прозвучи някакво соло на Hamond-а. Така беше и на концерта - някакви заглъхващи сола, със приглушен саунд - е друго си е да пипне Лорда :) със стръв, агресия и най-важното: със самочувствие.
... и друго мислех да рекна, ама аре некой друг път...