Oсновно се интересувам от еволюция на нестабилни системи с голям брой степени на свобода. Те са силно увствителни към началните условия и на практика след един кратък период на време състоянието им е практиески непредвидимо. До 60те години тяхното поведение се смята за напълно хаотично. След работите на Едуард Лоренц за динамиката на климата нещата започнаха да степват на по-здрава теоретична почва.
Е, трябва да се отбележи, че Анри Поанкаре е този който отваря въпроса за еволюцията на нелинейните ситеми като се опитва да реши задаата за взаимното положение на три космиески тела в пространството.
Такива системи са още термодинамичните нелинейни системи, наричани още дисипативни тъй като за поддържане на стационарно състояние им е необходима доста енергия. Най сложния вариант на тези системи са живите организми(Е. Шрьодингер), които освен това могат и да се самовъзпроизвеждат.
Това включва предбиологичната еволюцията на молекулно ниво, след това появата на организмите, популациите и тн.
Процесите на самоорганизация и еволюция в неживата природа и биосферата се изучават от синергетиката (Хакен).
Специално интересът ми е насочен към появата и еволюцията на мислещите системи, които формират информационното ниво на организация на материята. Или на кратко тяхната съдба освен на онтогенетично на обществено и историеско равнище.
И не толкова пресъздаването им, колкото теоретичното моделиране с цел изучаване и прогнозиране.
В такъв смисъл използвам и израза диференциране по време, а именно изучаване на динамиката.
За сега поне голяма част от математиеския апарат ми остава непонятен, а за
създаване на програми да не говорим.
Така че този разговор ми спестява доста безплодни гловоблъсканици
(фантазии да ги наречем).