И това ако не е изчерпателен отговор!
Аз честноказано се интересувам повече от изучаването на когнитивните и всякакви други свойства на Централната НС, главно при човека.
И съм чувал че бая се мъчат учените по въпроса и досега има постигнат резултат само с едно морско голо охлювче от род Aplysia. Има кво да се прави очевидно.
Аз си мислех за друго:
Силно съм повлиян от една статия на Томас Кромер (не знам до колко името му значи нещо)
http://www.fractal.org/Life-Science-Technology/Publications/Fractal-Neural-Networks.htm
намира се на този сайт.
Той моделира динамиката на невронни мрежи със средствата
на фракталната геометрия.
Та се чудех не може ли да се възпроизведе една чисто виртуална система във виртуална среда, като се опростят до минимум взаимодействието между отделните неврони, например до ниво възбуждане задържане.
Която да се описва с дадена система от уравнения по възможност най-прости.
И от тук нататък да се следи поведението на системата уравнения след всяка итерация. Въздействието на средата би могло да се представи като промяна в коефициентите или променливите определени от генератор на случайни числа.Да се случват мутации и тн.
Предполагам че един сносен модел диференциран по времето може да прояви до някаква степен разумност ( подобно на оная игра от седемдесетте с едни пулчета дето измират ако окло тях се пресели или умират от самота и тн.)
Накратко идеята звучи така да се създаде виртуална симулация която да зависи предимно от софтуерното решение, а хардуера да предоставя единствено изчислитени възможности без да повтаря физически организацията на мозъка.
Тук сррува мис е има интересни неща:http://cogprints.ecs.soton.ac.uk/view/year/1997.html
и
http://www.imagination-engines.com/papers/pcai_cm.htm
То хубаво лафче стана.
Айде