По-надолу ти отговарям и по-подробно, сега само конкретно на този въпрос.
Предполагам си млад, за да помниш тези времена, но през 1976 година Дифи-Хелман предложиха като идея криптографията с публичен ключ, а през 1978 Ривест-Шамир-Ейдълман се натъкнаха на първия приложим асиметричен алгоритъм (RSA), позволяващ реализирането на тази идея (и цифовото подписване, вървящо в комплект с нея). Тогава Мартин Гарднър написа в Scientific American интересна статия (в своята колона там), възхваляваща неразбиваемостта на алгоритъма. Той беше направил подобни (на твоите и на Mixi) сметки и беше изкарал, че на човечеството ще са му необходими няколко трилиона или квадрилиона или n-тилиона години, за да разбие шифъра. В списанието се даваше и (станалия впоследствие известен като първи RSA-) challenge: кратък текст, зашифрован с описвания алгоритъм. И се предлагаше (от тримата RSA) награда (вече не си спомням, 100 ли, 1000 ли долара). Повтарям, ставаше думи за квадрилиони години, а наградата беше... доста скромна все пак (изглежда за всеки случай, че знае ли човек, може да стане за смях, но поне да не му струва много пари). Няма да описвам пикантната история, но в началото на 90-те години шифърът беше разбит (мисля ставаше дума за 129 цифри дължина на ключа) и съобщението бе прочетено. Днес рекордът (и то още от 1999-та) е 155 цифри или 512-бита (10^26-та по-големи от някогашния първи разбит ключ!). Така че тази работа с големите степенни показатели (дето Mixi така ловко борави с тях) не кара учените да остават с разтворени уста. Сега се смята, че квантовата криптография ще сложи край на този вид шифри, но ще внесе и нови моменти в криптографските протоколи, които обратно - ще доведат да повишаване на тяхната сигурност.

Мога да кажа само, че който е заявявал някога "Това е невъзможно" е изпадал в неловкото положение то eat his words back (if you know what I mean).
Толкова.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer