|
Тема |
Re: Доколко познаваме Вивалди? [re: profesionalen muzika] |
|
Автор |
Чykчa (поносимо глупав) |
|
Публикувано | 08.08.05 10:44 |
|
|
Е да, но нали все пак изкуството се прави не за колегите, които да подлагат на професионална дисекция постиженията на своя колега, а именно за онези на които им се отваря устата. И ако аз, скромния слушател, след един невероятен концерт обикалям замаян нощните улици без да усещам дъжда, то не е защото размишлявам дали във втората част (примерно) темпото е било избрано удачно, нито дори за грешки от сорта дали басите за влезли малко по-рано и т.н., а именно защото в резултат на скритите за мен изтощителни репетиции, водени от талантлив и знаещ какво иска (и как да го получи) диригент, невидимото (пак за мен) изпиване и на най-микроскопичните детайли се е стигнало до един духовен празник, в който музиката се е изляла именно като дошла "свише", а не като плод на професионалните похвати, търсения и опити на композитори и изпълнители. Двете страни са плътно свързани, защото е очевидно, че без тези "вътре" няма да ни има нас, тези "отвън" с отворената уста и обратно.
Изкушавам се да илюстрирам с този откъс от репетиция на Караян с Берлинската филхармония:
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
|
| |
|
|
|