Далеч съм от мисълта, че изкуството трябва да следва вкусовете на публиката (за това си има съответни жанрове). Напълно съм съгласен, че творецът трябва да твори, "водейки се от собственото усещане за уникалност, визия или идеи". А това дали творбите му ще се помнят през вековете е въпрос на неговия талант и способност да предаде общочовешките ценности чрез изкуството си по начин, който е на крачка пред очакванията на публиката. Поставям наравно както композитора, така и изпълнителя, защото за мен произведението, след като бъде създадено, започва да живее свой живот, неподвластен на създателя му. То става един вид "собственост" на различните изпълнители, всеки от които влага в него своята визия и идеи.

И тук се изкушавам да припомня реакцията на Шостакович, когато чува собствената си (мисля, че 10-та) симфония в изпълнение на Караян (цитирам по памет): "Гениално изпълнение, но това не е моята симфония".

От малък не ме бива в писането – толкова много излишни думи!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")