|
|
Разбира се, съгласен съм, че двете страни са свързани - просто си позволявам да отбележа, че музиката може да "изглежда" че идва "свише", когато всъщност, както сам(а) казвате,
"в резултат на скритите за мен изтощителни репетиции, водени от талантлив и знаещ какво иска (и как да го получи) диригент, невидимото (пак за мен) изпиване и на най-микроскопичните детайли се е стигнало до един духовен празник".
Не съм съгласен с друго - че изкуството се прави за някой друг освен за себе си. Изкуството е лична потребност и изявление (така ли се превежда "personal artistic statement"?), и един абсолютно честен със себе си човек на изкуството не би творял мислейки за колеги или публика. Историята ни учи, че именно тези, които не са се съобразявали с общоприетия вкус (разбирай НАВИК), а са писали/рисували/и т. н. водейки се от собственото усещане за уникалност, визия или идеи, се помнят през вековете.
Естествено, всички ние, истинските влюбени в музиката (не казвам 'любители' или 'професионалисти') сме обикаляли нощните улици замаяни - но това е само защото ние, самите ние сме си направили духовния празник и сме избрали да прожектираме собствените си духовни потребности и дори чувства в току-що чутата музика.
Много бих се зарадвал на коментар, или отговор.
С уважение;
|
| |
|
|
|