Аз имам един по-различен и по-радикално православен прочит на новозаветния и впоследствие наложилия се православен порядък на боголужебните събрания, в сравнение с онзи, упражняван най-често от съвременните православни, католици и протестанти. Не става дума просто за смълчаване на жените и женското начало (с всичките му положителни и отрицателни страни) по време на Литургия, а и за смълчаване на грехопадналото мъжко начало. Жените, особено в древните времена, представляват по-хаотичната, неразумна и празнословна половина на цялостната човешка природа; тази част трябва да бъде смълчана и обуздана не изобщо и навсякъде, а по време на св. Литургия, когато вярващите молитвено излизат от тук-и-сега-то на грешния си земен живот, въздигат се до небесня Рай и в този миг-вечност не са нито мъже, нито жени, нито оженени, нито омъжени, нито бедни, нито богати, нито грозни, нито красиви, нито умни, нито глупави, но са като ангели на небесата; като небесни хермафродити (какъвто е бил и Адам преди отделянето на Жената от него), колкото и радикално да звучи това на първо слушане, но това казват 1) Писанието и 2) Преданието.

1) Матей, гл. 19 ("има и скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме. Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно."); ср. Мат. 22:30; Марк 12:25; Лука 20:34-35; 1 Кор., гл. 7;

2) Св. Йоан Златоуст, Из

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите