1.
В отговор на:
И той повдига въпросът - може ли жената да има главенство и ръководна роля (и като духовен авторитет) над мъжа? Дали това не нарушава Божият установен земен ред ... и дали това не унищожава мъжката природа. Поне отчасти.
Да оставим мъжа, да помислим по друг начин.
Всяка жена я тегли към собственото семейство и по този начин се постига децентрализация и автономия на семействата. Ако жената се включи в общественото състезание, тогава мъжът трябва да си седи у дома (или да се занимава с частен бизнес), защото иначе това семейство няма да има пълнота. Представи си едно семейство от двама комсомолски секретари - те няма да се прибират у дома. Жената трябва да мисли за дома си, докато мъжът се занимава с обществена дейност или обратно.
Проблемът за децентрализацията е важен, защото ми се струва, че "whore of Babylon" произлиза точно от такава свръх-централизация. Тези хора повече няма да живеят семейния живот, а само партийния (тоест религията ще се превърне от организация на семейства, в организация от партийни фунционери - едновременно мъж и жена). Те ще живеят с политическата надпревара към центъра, която с времето може да се изкриви по неестествен начин. Обаче с правилна постройка на семейството, вече каквото и да се случва в тази структура, ти си имаш дома. Вниманието ти не е насочено единствено към политическата или религиозната власт или доктрина, а към същите едва пречупвайки ги през семейството, тоест с едно по-пълноценно разбиране. Така нещата са балансирани и съществува автоматичен предпазен механизъм (от човешките и обществени крайности).
2.
За едно земеделско семейство можем да кажем, че жената е въртяла целия "бизнес" на къщата, включително взима решения, които мъжът спазва. Обаче що се отнася до обществената дейност или решенията, засягащи "публичния образ" на семейството, мъжът е имал първенство. При арабите е малко по-различно, защото там заради начина на живот мъжът е този, който се занимава с търговия (бизнес) и с обществена дейност. Обаче това пак се балансира, защото може да се окаже, че жената е по-силно повярвалата. Тоест докато мъжът движи своите тъговски дела, жената е страната, която взаимодейства по-силно с вярата и вниква в поученията и морала. Макар да нямаме проповедници жени, то вярващият е онзи, който по някакъв начин оказва влияние на проповядващия, било то мъж или жена. Даже това може да обясни защо някои общества по-трудно се модернизират. Ако жената държи морално/етическите нагласи, а ти се опитваш да прокарваш модернизацията от гледна точка на мъжа, то това няма да се получи.
В миналото, да кажем в Антична Гърция, животът се е състоял от бизнес и политика. Вероятно това е довело да липса на баланс, защото мъжът се е заел едновременно и с двете дейности. Тогава въвеждането на вярата е балансиращ акт, защото човек може да участва във вярата дори и от дома си, и по своята същност вярата е разделена от бизнес интересите, докато политическите групи по-трудно се разделят от материалните интереси. В античния град или при оазисите на пустинята вярата връща силата на жената, докато при земеделските общества жената е имала своята сила като въртяща домашния бизнес.
Обаче в едно доминирано от мъже общество по отношение на търговията и на политиката, не може проповедникът да не е мъж, защото по друг начин не може да се легитимира религиозната система пред обществото. Оттук нататък жените могат да се включат чрез своята вяра, докато в търговията или политиката изобщо нямаха да могат да се включат.
|