Мараба, Енос!

Според мен този стих от книга "Йов" не може да бъде доказателство за плътското индивидуално възкресение след случила се телесна смърт. Вече сме говорили за това, ама все пак...

Първо, да допуснем за момент, че този превод предава точно смисъла на съответния пасаж, тоест, че става дума за плътско възкресение на един индивид след плътската смърт на същия този индивид. Дори и тогава не може този единичен случай да се генерализира и да се обяви като учение, че всички индидиди ще преживеят една такава форма на възкресение. Както знаеш аз изобщо не отричам (а и не виждам библейски основания да го правя), че в Библията се описват случаи на индивидуални плътски възкресения. Въпросът е, че никъде това не сочено като начинът на окончателното едновременно повсеместно възкресение на мъртвите.

Второ: дадените от теб, а и изобщо повечето преводи очевидно предават смисъла на оригинала съвсем изопачено и тенденциозно. Става дума конкретно за ст. 26. Нещо повече, дори и ползвайки и самите изопачени версии, то те стоят изкуствено вмъкнати в цялостния контекст на дадената глава и на цялата книга Йов. Нека сверим с два от най-известните съвременни преводи, признати и ползвани от повечето англоезични консервативно-протестантски църкви.

Job 19:26

New International Version (©1984)
And after my skin has been destroyed, yet in my flesh I will see God;

New American Standard Bible (©1995)
Even after my skin is destroyed, Yet from my flesh I shall see God;

Даже оригиналната дума, която тук се превежда пак с пресиленото "унищоженa" (destroyed), всъщност означава "обхваната".


Трето: Да си дойдем на думата. Разбрахме за какво не се говори в ст. 26. Сега да видим, все пак, за какво, аджеба, се говори. За унищожаване или обхванатост от болест на кожата, а не за изяждане на тялото от червеи, както е в поетически допълнения превод в KJV и други подобни художествено литературни класики.

Бъди жив и здрав!

(че после,
знае ли човек...
дали изобщо нещо...?)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)