Не съм твърдял, че Йосиф Флавий свидетелства за Второто Пришествие; не и в смисъла на това, че съзнателно свидетелства за появата на Христос под еди каква си форма. Не. Още повече, че по всичко личи, че този юдейско-римски историограф не е бил запознат подробно с вярванията и очакванията на новосформиращото се месианско движение, не му е симпатизирал, камоли да тръби пред света, че пророчествата на това движение се изпълняват. Работата е там, обаче, че като най-подробно изложение на тогавашните трагични за Йерусалим събития (66-70 г.), неговото произведение може да се съпостави с новозаветните събития, пророчества и символи. И съпоставката ражда това свидетелство, без значение целите на въпростния нехристиянски автор. И това го прави още по-автентично и достоверно.

Колкото до това, което казваш за незнаещите в какво точно вярват редови православни миряни, ще ти напомня следното: вярата в библейски смисъл не е формално познавателно съгласяване с дадена истина, а е доверие и съпристие в Богослужещата Общност, Тялото Христово. Дори новозаветната дргр. дума "пистис" има тази конотация за доверие, съпричастност, отдаване, и никога само за формално емпририко-логическо констатиране и съгласяване с определени факти. Много важно уточнение, което промитите от протестантско-модернистките глупости мозъци им е трудно да проумеят. Набожните "бабички", дори и да не могат да ти рецитират катехизиса в подробности, са истински вярващи, ако активно и искрено участват в църковния литургичен живот. Да не кажа дори, че с това са по-добри и по-малко склонни към горделиви осъмнявания и богохулни интелектуални килиферчения. На такива е Царството небесно.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)