Не, опасявам се, че отивате в друга, по-обща посока на оспорване претенциите на официалното християнско изповедание, която не е предмет на питанията ми. Става въпрос са нещо друго и по-конкретно.

Според официалното учение на православната църква, на самоубийците трябва да бъдат отказани прощални духовни почести под формата на опело, панихида и др. Дефакто, обаче, в днешни нашенски условия, ако близките на самоубиеца си платят на свещеник и про форма заявят, че самоубиецът всъщност не е самоубиец, а само набеден за такъв, тия почести - важни не толкова за мъртвия, който така или иначе е мъртъв, а за имиджа на близките - са осигуренявани от църковното лице.

От това следват два основни момента:

1) щом все още не е отмряла нуждата от ритуално религиозно обслужване на погребалните церемонии (дори напълно осветскостените етнически българи най-малкото поръчват панихида, ако не опело, за почиланите си), близките на самоубийци ще гледат да изкарат починалия мним самоубиец;

2) ако се повиши православната култура на българина, вследствие на училищно вероучение и др. канали, то ще се повиши и зоркостта и критиччността спрямо сега практикуваното от свещениците прескачане на изричното правило самоубийци да не се обслужват и да се низвергват.

И съответно два основни въпроса за платените православни труженици на полето за вечно спасение на православно кръстените души:

1) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че все още на много хора им пука дали починалите им близки ще получат тази символична привилегия, да бъдат църковно опяти, дори с цената на благородната лъжа, че починалите не са самоубийци?

2) да се радват или да се мръщят православните попове на факта, че ако вероучението си постигне целите и православната култура на българина бъде вдигната, по-трудно ще могат да взимат пари за опяване на самоубийци, защото ще бъдат следени не само от владиците и съвестите си, но и от една вече по-голяма и по-информирана общност от православни миряни?