Даже и "богоявление" не значи думата, а просто - явление, отличаване. Няма корена "тео" в думата, за да може да се свързва с бог по някакъв начин.

След Христа от съчетанието на "епифания теу", което значи явление на Бога, или вече "богоявление", поради честата употреба, може да остава само "епифания" в религиозен контекст, като "теу" се подразбира.

Но въпросният Антиох 4 е далеч преди Христа, и там "Епифанис" трябва да се превежда като "блестящ", "виден", "изтъкнат".

А въпросното видение на Петър, макар и да е основно целево и символно направено да се разбере, че Бог в приемането Си не прави разлика между евреи и езичници, използва образна фигура, в която то е сравнено как ние вече (да) не правим разлика между т.н. чиста и нечиста храна. И делейки храните, ние все едно ще потвърждаваме че Бог дели хората (по отношение на приемане говоря).

И това е твърде очевидно за Петър, за който хранителният подбор досега е бил нарицателен за деленето на хората в очите на Бога на евреи и неевреи.

Бог можеше да изпрати и друго видение - например двама човека, еврей и езичник, върху които да се спуска от Небето мантия на слава, която да обгърне двамата. И достатъчно ясно щеше да значи.

Но - има видение на животни, и изрична заповед "заколи и яж".

Това идва още ведъж да подчертае премахването на ритуалния закон, от който хранителните правила са съществена част.

В Новия Завет има един единствен поставен от Христа ритуал - Господната вечеря.

Независимо от това, Църквата е овластена да издава конкретни правила. Пример за това е Първият Събор в Йерусалим, в който се посочва да не се яде идоложертвено, удушено, с кръв и т.н. Всичко това, разбира се, е от еврейската традиция, но няма заповед свързана с видовете меса, които да се употребяват. Защото вече това изискване е отпаднало.

И няма исторически сведения за хранителни отклонения през вековете в посока на еврейското правило.