Здравомислещият човек сам за себе си възприема сериозно единствено сигнали от типа "Лесно запалимо! Дръжте далеч от огън!", "Силно отровно! Не пийте! Дръжте далеч от очи и лигавици!", "Носете си чадър. Ще вали.", "Тази оранжева холна гарнитура със сребристи детайли би стояла кичозно на фона на боядисаните ви в цвят резеда стени" и пр. жизненоважни предупреждения. Стига да са употребени в буквален смисъл за непосредствено удостоверими неща и обстоятелства.

Другото са идеологически кьорфишеци, в които само децата и най-наивните хора вярват искрено; останалите се преструват пред себе си и пред другите, че вярват, за да се почувстват поне на моменти част от нещо колективно, мащабно и възвишено, за да не бъдат социално изолирани и за да поддържат щастливата илюзия, че убежденията им следват някакъв що-годе свързан биографично-светогледен вектор.

Тези "за да" съвсем не са за изхвърляне. Тънкостта е там, че могат преспокойно да се удовлетворят и с далеч по-изкусни, интересни и личностно обогатяващи средства от някакви си идеологически кьорфишеци. Ако човек разполага с минимума социално-икономически условия за да си го позволи (става дума не за абсолютен нетен доход, а за оптимално съотношение между нетния доход, референтната група и свободното време). Тоест, не е за "куцо, кьораво и сакато", с из винение за просто народната тропа.