|
Стегнат и добре зададен въпрос; затова предварително се извинявам за може би ненужно разтегнатия отговор.
И в двата слуая, които споменаваш, става дума за ирационално преувеличено възприятие за риск, което се ползва като кауза, с която някои хора се представят пред другите: Здравейте, аз съм Х и искам да ви предупредя, че А (като А е нещо, което публиката е чувала до втръсване и на което така или иначе или вярва или не, независимо от старанието на Х).
Тогава какво? Защо Х продължава да предупреждава срещу тази ирационално преувеличена заплаха? Да не би Х да е толкова глупав, че да не си дава сметка (съзнателно или несъзнателно), че агитаторските му старания са напразни?
Не, разбира се. Защото Х извлича "вторична печалба" от тази профетична поза: Макар че той не е успал да вразуми мнозинството и да спаси света от бъдещ крах (което е лелеяната "първична печалба"), Х си намира съмишленици, ментори, врагове, групи по интерес, противникови лагери, социално споделен житейски смисъл, морални ценности, поне номинално лоялни или противопоставени спрямо въпросния ирационално преувеличена риск. И което е част от играта: Х в хода на опита си с тази кауза, постепенно я прави трайна черта от начина, по който се самоопределя пред себе си, спрямо другите и пред другите; постепенно онова, което в началото е започнало като ирационално преувеличено възприятие се превръща в трудно изкоренима личностна характеристика.
И затова от един момент насетне в живота на Х вече не става дума за това, че Х би спечелил допълнителен здрав разум, ако се откаже от тази кауза, а за това, че би загубил целия си здрав разум и цялото си толкова усърдно градено самоуважение, особено ако е вече в зряла възраст.
Ето това е изводът, лично за мен като по-"либерален" зрител, от подобни ситуации: че не трябва да се прекалява и с опитите за противодействие срещу алармаджийските и хейтърските култури, не трябва да се преувеличава излишно риска от фанатизма, фундаментализма, фашизма, анархизма и пр., а просто трябва - както и се случва в момента и следователно това "трябва" и това "ще" са само досаден стилистичен рудимент - либералните демокрации да им предоставят повече и по-разнообразни виртуални сцени за самопредставяне и разиграване на идентичности; така ще убият излишната енергия, ще се разглезят и ще станат предвидими и контролируеми; и следователно безопасни, което е добре.
Едновременно про и контра на това ми мнение е и неотдавнашният коментар на , като важната разлика в позициите ни в случая е, че той, поради идеологическата си и преподавателска ангажираност, не може да си позволи пълен "непукизъм", а трябва да кривне ужким в някакво контра-предупреждение за някакъв преувеличен контра-риск (рискът от загиване на гражданското общество, от фашизиране и пр. дрън-дрън-ярина):
Дали такива хора са готови да се организират дълготрайно, да работят за някаква кауза, дали те могат да установят ред в страната?!? Малко се съмнявам - те са свикнали повече да следват своя лайфстайл, да кликнат в тази страница на Фейсбук, после да отидат в другата страница. Дали този тип граждани са наистина стожер на бъдещия ред в държавата - малко се съмнявам!
[...] като наблюдавате този вид мобилизации в мрежата през последните години, ще видите че те много бързо набъбват. Често са на някакви съвършено идиотски теми от типа на това каква била Мис България, дали е подходяща за това или пък да се спрат новините на турски - някакви абсолютно глупави неща от моя гледна точка. След което много бързо се организират, зад цялата работа няма лидер, няма идеология, няма партия. Значи, за да се извърши някакво социално действие, трябва да има все пак някакво минимално количество организация. Тия хора трябва да ходят на събрание, трябва да гласуват, трябва да излъчат ръководство. Някакви такива стъпки има, което досега поне сме познавали. Във Фейсбук не е така, нали - кликваш, присъединяваш се. Към какво, към кого, какви са хората там?!? Та, подобни каузи обикновено скупчват страшно много хора за бързо време в някаква точка. Тази кауза се множи, се разпада на много други каузи - някой друг казва: "не смъртно наказание с обесване, ами ще го убием с набиване на кол". Започват да се роят тия групи. И в крайна сметка цялата тази енергия се разпада и изчезва също така бързо, както е и възникнала. Тези нови граждански мобилизации по мрежата, основното в тях е че са неорганизирани. Те възникват страшно бързо и страшно бързо се разпадат, понеже зад тях няма никаква структура.
Изпреварвам реплики в посока на това, че подобни случаи не са сравними с проблема за ислямския фундаментализъм. Считам, че са сравними, защото рискът за масови наранявания и смърт е еднакво малък и пренебрежим. Ще продължава от време на време да има ранени и убити в Европа по повод етнически и религиозни идентичности, ще продължаваме в периода на скръб по невинните жертви да представяме ситуацията като трагедия, да отдаваме едноминутна чест и да се отдаваме на няколкодневен траурен размисъл, но това ще продължава да бъде една от сравнително малките и лесно преодолими публични "трагедии", в сравнение с онези доста по тривиални и неконспиративни, но с далеч по-деструктивен и все таки обществено поносим и безпроблемен ефект, бедствия като пътно-транспортните произшествия, организираната престъпност, корупцията, дребната престъпност, битовите скандали завършващи с побоища и смърт, природните бедствия, заразните болести, градският стрес и пр.
Това че имаме толкова излишно време и енергия за притестение, премисляне, сравняване и обсъждане на тези и множество други потенциални (за нас) опасности е един от най-убедителните признаци, че сме добре, твърде добре.
И това съвсем не е призив да престанем да се притесняваме, да се радваме, да се мразим, да се обичаме, да си завиждаме, да се уважаваме, да си вредим, да помагаме, а е просто констатация, че колкото и да се считаме за важни и рационални в тези опити сме далеч от деструктивните и конструктивни постижения на отминалите поколения и епохи. Вече и да искаме не можем с истинска стръв да любим и мразим, както предишните. Днес колкото и да се стараем не можем да разберем и съпреживеем до дъно препоръката на св. Павел към древните християни:
Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.
Защото сега сме след Края, сега обитаваме Царството небесно, за което в бъдеще време говори апостола, сега Бог е напълно разтворен сред нас и в нас, вездесъщ и обитаваш, "все във все".
Тогава ще бъде краят, когато [Христос] ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог 'е покорил всичко под нозете Му' ... тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
|
Re: Докато не видиш полумесец ли? [re: Mъглишeв]
