Не се съмнявам, че всеки клуб по интереси като за нормални хора е далеч по-приятен в петък вечер в сравнение с разни наглед примитивни политически притеснения. За съжаление обаче клубовете по интереси си остават само с приятността, докато политическите притеснения не са просто социален гъдел или приказки за лека нощ, а печална реакция на разни задаващи се реалности. Освен ако, убедени в устойчивостта на буржоазното си щастие, не решим, че тук, където за момента е относително уютно, сме достатъчно далеч от всякакви евентуални неуредици и поне за нас е настъпил мечтаният край на историята, в който можем да се отдадем само на Бах, Хайдегер и ризото със скариди. Поне досега този мил, но щраусов подход се е оказвал погрешен. Впрочем, симпатизирам му, ала уви, не го споделям докрай. Извън естественото ни желание за безметежна joie de vivre съществуват и съвсем реални шансове да се окажем лишени от въпросната joie. Такава е участта на буржуя: таман си е турил пантофите и блажено е разтворил вестника, а на вратата му чукат някакви простаци, които на всяка цена ще му продадат брошурки, а може и да му плеснат един зад врата или дори да му се нанесат в розовия хол.
Sword-tongued
|