Вероятно си права за тези апокалиптични мрънкания, произлизащи от желанието ни за "след нас - и потоп".
Впрочем, за да не говориш ужасии по адрес на горката мъжка половина от човечеството, ще припомня, че според вече забравих кой римски писател тъкмо майката на някакъв германски вожд го учела да руши, пали, граби и коли, защото не можел да построи нищо и тогава му оставало само да си остави славата на завоевател и рушител. Удивителна история.
Но пък се сещам за част от "Словата на Високия" из Старата Еда, както и за две от четиристишията на Омар Хайям; това са си съвсем мъжки текстове, а оставят впечатлението за изключително здравомислие относно собствената ни смъртност, противопоставена на трайността на света:
"Мрат стадата, мрат роднини,
мрем самите ние.
Самото славата остава
от дела достойни."
"Лунен лъч блестящ разряза воала здрачен на нощта.
Пий! Няма час по-благодатен за пир под пълната луна.
Бъди безгрижен и усмихнат, защото милион години
над гроба ни изстинал нощем ще свети мълчаливо тя."
"Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?"
На мен тези неща ми звучат ясно и смислено - дето се вика, по библейски. Тя и Библията все пак е писана от мъже. "Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека..."
Тоест наистина няма драма. Ще се мре и това си е. Светът остава след нас, а цунамита ще има, докато го има и него. Което не ни пречи да пием бира, да хулим малцинствата и политиците, да пишем книги, да строим къщи, да гледаме деца, да си чешем езиците и прочие. И слава Богу!
Sword-tongued
|