Re: Без паника :) / Религия и мистика / Християнство

Някак ми е криво, че няма драма

Явно от както свят светува на хората масово им е криво, че няма драма и от там се раждат какви ли не апокалиптични тенденции. Дълбоко подозирам, че страхът от собствената смърт се продуцира в подсъзнателно желание за смърт на Света.

Човекът отказва да приеме, че след него каруцата ще си върви по пътя и той няма да участва в следващия епизод. Този страх изкривява егото до краен егоизъм. До там, че безмилостните въжделения за масовия край притъпяват всяко благородно чувство.

Не е чудно, че апокалиптичният егоизъм (така го наричам аз) е присъщ предимно на силния пол. Липсата на майчински инстинкт (именно майчински) и често неосъзнатата конкурентност са едни от причините за пристрастяването към унищожението. В едно със себе си човекът иска да повлече и света, отказвайки да се примири със загубата в битката за живот.
От там, удобната версия за единен край без оглед на жертвите в него, включително и смъртта на собственото поколение.

От доста време намирам тенденцията за разрушението за отвратителна. Според мен в последния момент всеки преминава през един вид тест и не случайно болшинството от атеистите въпреки упорития си отказ приживе, изправени пред смъртта приемат последно причастие. По този начин негласно признават апокалиптичния си егоизъм, за когото не са й подозирали, че се е таял някъде дълбоко в тях.

И ако Бог наистина е това, за което го представят някои среди, а именно човешка илюзия, то един от най-силните аргументи за съществуването й е страхът от смъртта, потвърден от митологичният сценарий за борбата между живота и смъртта и техните аналогичните добро и зло.

Но гузната съвест си казва думата, чрез облеченото във формата на "спасение" тотално изтребване.

Тихичко подозирам, че там крие тайната на "любовта към ближния" и "ключът към райските порти". На финалната черта да изкрещиш към Бога "Вземи мен, но не закачай другите, остави ги да живеят" и да се разкаеш, че вярвайки в "спасителното унощожение" всъщност си искал смъртта на цялото Творение.