Неразбирането ни идва от това, че ти схващаш Бог като Някой или Нещо сред другите съществуващи субекти и неща.

Но дори според възвишеното апофатично богословие на Православната църква Бог не съществува обективно. Т.е. нито на този, нито на онзи свят, нито в най-висшите небесни селения ти няма да Го откриеш като отделно същество или обект.

Наистина християнството приема, че Бог е един в Три Лица, тази Негова Троичност е само в проявата му спрямо творението, а не в същността му.

Поради това един от най-авторитетните свъвременни православни богослови - Владимир Лоски, заявява в своя очерк "Мистическото богословие на Източната църква" следното:

Аз пак ще кажа това, което неведнъж съм казвал и не ще престана да повтарям:

светлина е Отец, светлина е Син, светлина е Св. Дух; тримата са една светлина, преди времената, неразделна, неслята, вечна, несътворена, незалязваща, неизмерима, незрима, защото е и извира от съществуващото извън всички и над всичко; никой не може да я види, преди да се пречисти, и не може да я получи, преди да прозре.

По същия повод един истински, доказал се светец възкликва:

Благодаря Ти, че стана и за мен Ден непомръкващ и Слънце незалязващо - Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил, никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб, ние сами се скриваме от Тебе".

Така е възприемал Бога един от най-почитаните светци на Православието през 10 век, Св. Симеон Нови Богослов, - като Ден непомръкващ и Слънце незалязващо.

По-късно схващанията на исихастите за Бога като извечна нетварна Светлина, озаряваща тварния свят отвътре е била приета официално като квинтесенция на Православието.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.