Защото когато си станал пастор, би трябвало да си даваш сметка как работи човешкото съзнание. Би трябвало да разбираш, че ако предизвикаш чувство за вина или стремеж за оправдание, не помагаш на човека да се приближи към бога. Ако човек се чувства виновен пред себеподобните си, ако не може да се почувства приет от тях, какво остава да го направи с Бога? На практика ако не можеш да приемеш любовта на ближния (не само да му я отдадеш) как ще приемеш Божията? Когато са взели решение различно от неговото, те съзнателно са приели да си понесат последствията - със всичките му носталгии, трудности при намирането на работа, попадане в зоната на "дълбокия материализъм". Не са го направили на сляпо. Или са смятали, че могат да се противопоставят и справят с това, или не им е пукало. И в двата случая имат нужда не от критики и поучения, а от жизнен опит.

Човекът си е изказал мнението - той е заявил една седмица по-рано какво мисли по въпроса. И щом като не са приели неговото мнение - значи са направили своя избор. Ако са го уважавали достатъчно едва ли им е било лесно да вземат своето решение. По-нататъшно натрапване би било неуместно. Да не говорим, че един пастор сигурно е наясно с едно - не знае какво чака този млад човек. Той не може да предвиди как ще се развие животът му, и дали не му е писано да отиде в чужбина (било за да разбере как материалните успехи са "прах", или за да промени нечий живот там). Затова е длъжен да уважава чуждото решение, независимо дали той би постъпил по същия начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 18.04.11 12:56.