Да, още по-засилено казано, си е така, както казваш. Не съм чак толкова чувствителен - на мен тукашната простотийка не ми пречи, когато е умерена, а когато е придружена с хубаво време и хубаво ядене, дори ми харесва. Когато стане прекалено страшна, просто се разкарвам. Закъснение от петнайсет минути не ме притеснява.
Впрочем, има хора, неподатливи към този начин на живот. Стриктни хора, които се изнервят страшно или (още по-лошо) преглъщат нервността си, но въпреки това си личи, че им е неуютно в хаоса. Това за мен е дребнаво, не крия. Коректността е нещо прекрасно, но надценената пунктуалност ми е досадна. В това отношение датчани, британци и всякакви такива ме отегчават, когато започнат да се превземат или да опъват белите си лица надолу, задето автобусът им бил закъснял с десет минути. Същевременно не могат да се научат, че учтивостта изисква да погледнеш човека в очите при наздравица, а не през цялото останало време на разговора. По дяволите, не се е свършил светът. Наистина сме различни.
Капището в Рупите да се разруши
|