Духовността не е причина за емиграцията на българите през последните 20 години.
При мен обаче точно духовността е основната причина да не съм в състояние да издържа и две години тук.
А за много от българите смятам, че именно липсата на духовност е причина да си се връщат тук, понеже са в състояние да оцелеят само в такава среда. Другата е прекалено "финна" и не се вместват в нея.
Освен това подредеността на нещата и чистата мисъл се оказват изключителен проблем за народ, превърнал в свой начин на живот дребните измами и готованството. Може би за това все пак виреят по-добре на юг. Южните държави, дори и далеч "по-европейски" в известна степен отварят такива вратички. Не случайно корумпираната Гърция бе (и е) сред най-предпочитаните дестинации - нелегална работа, без осигуровки, възможности за делаверки и т.н.
Задай си въпроса, защо българина се насочва често натам, а не към по стриктната западна система, която не позволява И на жителите си да нарушават законите и да наемат куцо и сакато за без пари. Българите обаче съвсем съпричастни към собствената ни и чуждата корупция тръгват и стават съучастници в нея, както са съучастници и тук. Това също е въпрос и на духовност. Изгубиха се цели двадесет години, в които българинът ако имаше дух и ум, щеше да е извоювал далеч по-привилегировани позиции за себе си в собствената си държава, а не да гастербайтства по чукарите в унисон и с чуждото беззаконие.
Но всеки народ заслужава съдбата си, а този е пред изчезване. Не показва никаква устойчивост. Все повече и повече започва да се отждествява с външни парадигми, губейки националността си (вече се питам имало ли е изобщо такава и до колко "негова" е била тя). Внедрява чуждици в езика си, търси друга индентичност и отчаяно се опитва да подражава на несвойствени му модели. Защото не може да изгради свой здрав пример и подкрепи и малкото му останала традиция с достойнство, такова, че да не страда от болен, изкривен национализъм.
А за болният национализъм в държавите може да се пише с часове.
|