Никой не отрича, че Бог може да говори на хора "иди, вдигни се отсред рода си и иди еди-къде си". Даже нашата вяра започва така. С Аврам (още не Авраам).

Но аз се чувствам тук свободен на max, и да отида някъде за мен ще е някакво заробване. Не си прав, като казваш, че тук в България имаме обективна робия, а на Запад - обективна свобода. Има много фактори за и против, и ако някой тук е свободен (защото свободата има много измерения), може да се окаже, че отивайки на Запад и правейки повече пари, да се обвърже в такова ежедневие, че да му остава много по-малко време от средностатистическия роб в Древен Рим. Имам такива приятели - например един много добър компютърен специалист, знае руски, китайски и английски. Изкарал е над 10 години в САЩ в софтуерна фирма, натрупал е пари, сега си е купил апартамент в София. Само спомена за тези 10 години го изкарва извън релси - не би повторил, ако времето се върнеше назад. И сега е с разклатено здраве, чудя се как да му помогна.

Не си ли си задавал въпроса, как една тоталитарна система в Русия (през цялото й съществуване - под различни форми, ражда великолепна литература (и други работи...)? Може ли литературата на благоденстващите Дания, Швеция, Норвегия, Швейцария и Холандия взети заедно, да й стъпи поне на малкия пръст. На пръв поглед от тия петте се сещам само за двама - Ханс Кристиян Андерсен и Роберт Ван Гулик.

Един циничен пример, но дано да бъда разбран правилно.
Наскоро направиха два филма по творчеството на Варлам Шаламов. (има ги в Замундата). Особено ме порази вторият, биографичният. Има следния момент. След окончателното си освобождаване, писателят се среща в Москва с известния Б. Л. Пастернак. Последният го съветва да прости, и така ще може да живее пълноценно остатъка от живота си. Следвайки вътрешния си призив, макар и на свобода, В.Шаламов отказва, и продължава да живее в "Колимския ад", за да износи литературното бреме, и да роди превъзходна и специфична ( :-( ) проза и поезия.

Така че, "отивам някъде", понеже Бог ме е призвал (както вярвам, че е при теб), и - "отивам някъде", защото просто там е по-кеф, са две различни неща.

А всичко това с България, и принадлежността й към Православния свят го изтъквам, за да оспорвам това "по-кеф". И "по-свободно".

Дискусията не ми донася нищо засега - нито поуки, нито изводи.

А есхатологията ми, както съм ти подчертавал, е превъзходна. Тя се състои в:
"Имай морал, сякак Исус се връща тази вечер, и планирай бъдещето като да не дочакаш Пришествието Му." Доколко ще се разбира истината за последните дни е предмет на лични откровения, а не на общо и неопровержимо тълкуване на Даниил и сие. Ако във фантазиите си за идването на Исус взема та го профанизирам, Бог ще ми го зачете за грях.