Хм, не, нямах предвид чак зверската простащина :)
Представи си добре възпитан датчанин и добре възпитан българин (все още има такива). Компанията на българина определено е по-приятна. Българинът се усмихва по-често, жестикулира, шегува се, разговорът с него е жив. Южняшки.
Датчанинът е точен, но сух. Скучен и даже ти се струва леко неучтив.
Инак говоря (български и) английски, френски и италиански, което ми е позволявало да си общувам с хора от Италия, Испания, Португалия, Франция, Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Русия, Полша, Словакия, Унгария, Австрия, Великобритания и Дания. Май изредих всички, с които съм си общувал и по работа, и за удоволствие досега. По-слабо ползвам по няколко фрази и от още няколко езика, колкото да не съм напълно бос.
Да, в нашата естественост (поне в тази на малцината оцелели възпитани българи, каквито все още има) има място за такт, вежливост, отстъпчивост и джентълменство. Разбира се, прав си, че повечето българи са ужасни. Но не всички.
Предпочитам да си общувам със свестни южняци отколкото със свестни северняци, мисля, че ме разбираш. Свестен българин, грък, турчин, сърбин, румънец, италианец, португалец или испанец - това е най-добрата компания на света. И най-интуитивно се разбирам с такива и по работа.
Но онези от северозападните краища, с всичките им добри качества, ме изнервят. Скандинавци, немци и британци... бррр.
Капището в Рупите да се разруши
|